Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 39

Но неделята бе свободен ден и за момчетата, които през останалото време само се трудеха над латинския. През почивния си ден двамата излизаха след сутрешната молитва и изчезваха от полезрението на родителите си като непослушни катерички. Магнус и Сигрид бяха на мнение, че трябва да ги оставят да правят каквото си искат, да ходят насам-натам, както се полага в почивен ден, отреден от Бога.

Синът на крепостните Кол имаше питомна гарга и можеше да я накара да кацне на рамото му, където и да ходеше. Той обеща на Ескил и на Арн, че заедно ще тръгнат да ловят малките на гаргите, веднага щом короните на дърветата станат големи в началото на лятото.

Качиха се горе на дърветата, за да видят колко гнезда има там и дали гаргите вече бяха снесли яйца. Оказа се, че яйца няма, ала видяха, че птиците вече бяха започнали да подготвят гнездата си за годината и това им изглеждаше обещаващо.

Ескил искаше да заеме гаргата на Кол и тя да кацне на рамото му, а Кол, естествено, не възрази, макар да вметна, че гаргата навярно ще се уплаши от чужди хора.

И точно както Кол се опасяваше, гаргата изведнъж напусна рамото на Ескил и отлетя. След това кацна върху вишката над рова, като че наблюдаваше цялото птиче пространство около себе си и смяташе да избяга от робството си. Ескил не смееше да направи нищо, за да предотврати бягството, тъй като се страхуваше от високото. И Кол не смееше да стори нищо, тъй като се притесняваше да не изплаши птицата, която бе на границата между небето и земята. Но Арн се промъкна внимателно до насипа и протегна ръка, за да хване конеца, който бе завързан около едното краче на гаргата. Не го стигна и трябваше да изчака повече до покрития със сняг стрелкови процеп, но се изправи на пръсти и посегна още малко и още малко. Когато достигна конеца и внимателно го хвана, гаргата се издигна с крясък и сякаш го повлече със себе си в рова. На момчетата им се стори, че мина цяла вечност, докато чуят тъпия звук от тупването на Арн долу на земята.

Скоро Арнес се изпълни с викове и стенания, когато безжизненият Арн внимателно бе докаран на няколко напречни греди в пералнята, която Суом тъкмо беше напуснала, след като се бяха погрижили за нея. Положиха го долу и видяха, че нямаше никаква надежда. Лежеше съвсем блед и неподвижен, без да диша.

Когато Сигрид дотича от нефа, тя първо не бе на себе си като всяка майка при гледката на сина си, който е паднал и се е наранил, но когато видя, че този, който лежеше там, действително беше Арн, тя застина на място, млъкна и лицето й се изпълни със съмнение. Като че това, което виждаше, не можеше да е вярно. Арн не можеше да умре така млад. Винаги е била убедена в това, още от часа, когато той се бе родил с було на главата, което значеше, че ще има късмет.