Читать «Рицарят тамплиер: Пътят към Йерусалим» онлайн - страница 38

Още на другия ден двете тежки шейни на Магнус бяха натоварени, за да потеглят към Льодьосе и да донесат всичко, което бе нужно за започващата война.

* * *

Зимата бавно отпускаше хватката, в която държеше Арнес, а нямаше никакви новини за въоръжаването на войски, било то в Източна Готаланд или Свеаланд. Настроението на Магнус се подобри и той замени работата в ковачниците и дърводелците с по-всекидневни занимания. Освен това Сигрид го успокои, че засега войната едва ли ще стигне до Арнес. Ако Ерик Йедвардсон бъде провъзгласен за крал на свеите, а Карл Сверкершон за крал на Източна Готаланд, двамата трябваше да се разправят помежду си, ако изобщо имаха такива намерения.

Тук, в Западна Готаланд, трябваше само да приветстват победителя.

Магнус бе съгласен с нея само наполовина. Но той също смяташе, че е възможно единият от тях първо да се обърне към Западна Готаланд, за да си подсигури още една от трите корони, които Ерик Йедвардсон бе казал, че иска да притежава. А в такъв случай трябваше да вземат решение. Ако Ерик Йедвардсон дойдеше пръв с това искане? Или пък ако крал Сверкершон беше пръв? И двете алтернативи му изглеждаха еднакво възможни.

Сигрид смяташе, че в никакъв случай не могат да повлияят на събитията, ако стоят в Арнес, наливат се с пиво до посред нощите и просто си говорят. Рано или късно всичко щеше да бъде ясно и тогава, ала едва тогава, щеше да дойде времето да решават. Засега и Магнус се задоволи с тази мисъл.

Но след като цяла седмица топящият се сняг капеше от покривите, а ледовете се разчупиха, над Арнес надвисна друга беда, която бе още по-огромна от тази, която би ги връхлетяла, ако единият или другият от двамата крале ги посетеше, за да поиска да му се закълнат във вярност.

През повечето време момчетата бяха тихи, спокойни и сдържани, тъй като брат Ерленд се бе върнал в Арнес веднага след литургията Бло. От ранна утрин до вечерня те седяха край огнището в един ъгъл в залата на нефа, където брат Ерленд тъпчеше с разум противящите им се главици. И двете момчета смятаха работата си за къртовски труд, понеже текстовете, които Ерленд бе донесъл със себе си от Варнхем, бяха малко и касаеха въпроси, които изобщо не могат да заинтригуват малки момчета, та дори и възрастни мъже в Западна Готаланд. Те най-вече представляваха различни трактати на Аристотел за елементите и физиката. Но целта не беше да изучат философа, за което бяха прекалено малки, а да заучат граматическите правила. Никое познание не бе възможно без граматиката. Светът не би бил отворен за разбиране, ако не бе граматиката, повтаряше Ерленд и въздъхвайки, момчетата отново навеждаха покорно глави над текстовете.

Естествено, брат Ерленд не роптаеше. Но и той можеше да се сети за по-важен изказ на призванието си към Бога, или във всеки случай за по-приятна работа от тази да набива знания в противящите се главици на тези малки момчета. Но той никога не би и помислил да поставя под въпрос заръките на преподобния отец Хенри. А и навярно, мислеше си понякога меланхолично, тази задача бе тежко изпитание, което той трябваше да изтърпи, или продължително наказание за греха, който бе сторил в земния си живот, преди да открие призванието си.