Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 32

Господарят Арн предложи вино на тези, които искаше да спаси от ужаса на бирата, както каза не на шега и преведе за пиещите вино какво бе казал приятелят му Харалд в своя стих. На езика на франките то звучеше горе-долу така:

„Рядко бирата е така вкусна, както за воина, на когото дълго време е липсвала. Дълго бе пътуването. А още по-дълго чакането. Сега сред роднини и приятели не по-зле от Тор ще се напием.“

Господарят Арн обясни, че Тор представлявал бог, който според сагата замалко да изпие цялото море, когато искал да впечатли великаните. За съжаление това било само началото на рецитирането, което следвало, и господарят Арн предполагаше, че едва ли щеше да може да превежда всичко, още повече, че щеше да става все по-трудно и да се слуша, и да се разбира.

Нови количества бира бяха донесени от млади момичета, които с лекота тичаха боси и подносите с месо, риба, хляб и зеленчуци се струпваха като вражеска войска на голямата маса. Братята Вахтиян веднага се нахвърлиха всеки върху своето прасенце, високият монах също като моряка Тангуи си взе от сьомгите, от които се вдигаше пара, когато ги поднесоха на една дъска. Английските стрелци с лък отрупаха чиниите си с големи парчета телешки бут, докато господарят Арн си взе скромно парче сьомга и с дългата си, остра кама си отряза част от бузата на глава от печено прасе, която изневиделица тупна точно пред очите на братята Вахтиян.

В първия момент и двамата гледаха ужасено прасешката глава, която се случи да сочи със зурлата право към тях. Яков несъзнателно се дръпна назад, а пък Марк се наведе напред, подпрян на лактите си, и започна да говори на прасето, при което скоро всички, които разбираха езика на франките, се запревиваха от смях.

Марк каза, че предполага, че господарят Свиня вероятно принадлежи по-скоро на тази страна и едва ли на отвъдморските страни, но със сигурност беше по-добре да се озове при арменските братя, отколкото навън в палатките, където имаше голям риск господарят Свиня да не бъде посрещнат с такива големи почести.

При мисълта какво би станало, ако тази глава се занесеше на мюсюлманите, Марк и Яков се заляха от смях, а още повече се разсмяха всички, говорещи езика на франките, защото точно тогава се разнесе молитвеното пеене долу от палатките, разпънати в тази странна страна, където слънцето залязваше много късно. Дори и господарят Арн се подсмихна при мисълта за свинска глава, сервирана по средата на мюсюлманската вечерна молитва, но само размаха ръка, за да избегне темата, когато брат му се поинтересува какво е толкова смешно.

— Аллах е велииик… — изсумтя Марк на арабски и вдигна чашата си към господаря Арн, но миг по-късно се задави от нов изблик на смях и заля с вино домакина си, който без ни най-малко раздразнение му сипа наново.

Не след дълго господарят Арн и жената до него внимателно отместиха чиниите си, избърсаха камите си и ги запасаха в коланите си. Братът на господаря Арн изяде още няколко големи парчета месо преди да стори същото. След това и тримата на почетните места се отдадоха само на пиене — двама от тях бавно, а третият като воините, норвежеца и стрелците от Англия Джон Лъка и Атълстън Арбалета, които се оказа, че пият бира със същото темпо като варварите.