Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 31

Тогава двойната врата в далечния край на залата се разтвори и една странна процесия влезе вътре: най-напред един ред девойки със сресани коси и бели ленени рокли, които по-скоро показваха, отколкото скриваха тяхната привлекателност, всички с горящи катранени факли в ръце. Следваха ги мъже и жени също в бели дрехи, с тежки съдове с бира и големи димящи подноси с месо, риба, зеленчуци и различни видове кореноплоди, една част от които гостите можеха да разпознаят, но също и такива, които бяха непознати за тях.

Господарят Арн раздаде големи стъклени чаши, които бяха по-безформени от чашите в страните отвъд морето; той отдавна знаеше кой каква трябваше да получи. На брат Гилберт му беше дадена чаша като тези на братята Вахтиян и моряка Тангуи. Самият господар Арн взе една чаша, която постави пред мястото си с прекалено явно движение, докато се шегуваше на езика на франките, че това било за защита от магии в скандинавската бира. Тогава норвежецът запротестира на висок глас, преструвайки се на ядосан, и жадно сграбчи халбата, която се пенеше пред него, но господарят Арн го спря с едно махване на ръка. Очевидно беше, че още никой не биваше да започва да яде или да пие, макар че молитвата вече беше казана и благословията беше изпята над храната.

Ето че дойде ред на това, което всички очакваха, и воините в долния край на масата вдигнаха голяма врява. В залата беше внесен отвратителен рог, направен от рога на добитък, със сребърен обков и този странен предмет също беше пълен с бира. Занесоха го на дебелия брат на господаря Арн, който го държеше високо, докато говореше нещо, което накара воините да започнат да тропат по масата със свити юмруци така, че халбите с бира заподскачаха.

След това той връчи с бавно и тържествено движение рога на господаря Арн, който, изглежда смутен, го пое и каза нещо, което накара всички в залата, които разбираха скандинавски, да избухнат в смях. Той се опита да пресуши целия рог, но очевидно мамеше, тъй като по-голямата част от бирата се стичаше по туниката му. Когато отдели устни от рога, се престори, че залита, и се подпря на ръба на масата, като в същото време с трепереща ръка подаде рога на брат си. Тази измама беше посрещната с гръмогласни изблици на смях от страна на скандинавските воини на масата.

Церемонията още не беше свършила, защото никой не посегна към яденето. Един прислужник отново напълни рога и го подаде на брата на господаря Арн, който го вдигна над главата си, каза нещо, което вероятно беше благородно и съдържателно, защото беше посрещнато с одобрително мърморене, и погълна цялото количество бира, без да разлее и капка, с такава лекота, с каквато един пияница изпива чаша вино. Въодушевлението в залата отново нарасна и всички мъже, които имаха халби пред себе си ги вдигнаха, благословиха ги и започнаха да пият като зверове. Харалд Ойстенсон пръв тропна празната си дървена халба на масата, изправи се и поговори малко по един напевен, ритмичен начин, който много се хареса на останалите.