Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 30

Процесията от гостите християни тръгна нагоре към голямата зала и по средата на пътя беше посрещната от шест въоръжени мъже, които ги наобиколиха като почетна стража.

На портата към мрачната, плашеща постройка с прераснала по покрива трева ги чакаше една жена в лъскави, червени дрехи, които нищо чудно да бяха донесени от отвъдморските страни. Тя носеше златен колан със сини камъни и синя мантия на раменете си като тази, която Арн беше наметнал. На главата си беше сложила малка шапчица с връзки, но тя изобщо не покриваше дългата й коса, която висеше на гърба й, сплетена на дебела плитка.

Жената вдигна в двете си ръце един самун хляб, извика една прислужница със съд, чието съдържание никой не можа да види, и произнесе благословия.

Господарят Арн се обърна и преведе, че всички бяха добре дошли в Божието име и че този, който влиза, трябва първо да докосне хляба с дясната си ръка и после да бръкне с пръст на тази ръка в съда със сол.

За Харалд Ойстенсон, който вървеше пръв от гостите християни, все още облечен с черната си туника на рицар тамплиер и черно наметало, този обичай не беше непознат. Марк и Яков, които вървяха след своя приятел „Аралд д’Ойстин“, както понякога на шега произнасяха името му на франкски без той да се засяга от това, направиха същото, но прошепнаха престорено сериозно към опашката след тях, че солта изгаряла като огън и може би била омагьосана. Затова тези, които идваха след тях, бръкваха с пръст в солта много набързо и внимателно.

Но щом влязоха в дългата зала, братята Вахтиян бяха връхлетени от чувство за омагьосаност. Вътре почти нямаше прозорци и щеше да е съвсем тъмно, ако не бяха големият огън от цепеници в далечния край на стаята, катранените факли, които пламтяха в железните поставки по стените, и восъчните свещи на дългата маса, разположена по протежение на една от стените. Ноздрите им се изпълниха с мирис на пушек, катран и силна миризма на печено.

Господарят Арн разположи гостите си християни по средата на дългата маса и после отиде от другата й страна и се настани далече в дясно на нещо, което приличаше на езически трон с драконови глави и непознати виещи се елементи, подобни на змии. Пред него седна жената, която ги посрещна със сол, а от другата й страна беше мъжът, който приличаше на бъчва и беше по-големият брат на господаря Арн, а оттам и мъжът, когото или ще подиграваш, или ще превърнеш в свой враг.

Когато гостите християни и техните домакини се настаниха, дойдоха дванадесет мъже в същите сини туники като тези на господаря Арн и брат му и седнаха от двете страни на масата след почетните места и гостите. Горната половина на масата остана празна, тук очевидно се събираха два пъти повече гости.

Господарят Арн каза молитвата преди ядене на латински, така че само едрият, стар монах можеше да я избърбори заедно с него, докато всички останали седяха с прилежно наведени глави и сключени ръце. След като господарят Арн и монахът изпяха на два гласа една кратка благословия от Псалтира, жената се изправи между двамата братя и плесна силно три пъти с ръце.