Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 29

Странно беше как младите жени, някои от които много красиви, идваха при непознатите мъже без да се срамуват, гологлави и с оголени ръце. Един от английските стрелци с лък беше ощипал на шега млада, червенокоса жена по дупето, но тя въобще не изглеждаше ужасена, а просто ловко и пъргаво като газела се изплъзна от грубите ръце, които се протягаха след нея.

След това двамата лекари неверници изкрещяха нещо на стрелеца на език, който той изобщо не разбра. Братята Вахтиян с преголямо удоволствие му преведоха и казаха, че са на същото мнение и всички в лагера бързо се съгласиха, че в една толкова чужда и странна страна човек трябва да бъде внимателен отначало, особено с жените, докато не разбере какво е добро и лошо или законно и незаконно. Ако въобще този див народ имаше някакви закони.

Вечерта, точно преди времето за молитва, господарят Арн слезе сам до лагера. Отначало никой не го позна, защото изглеждаше много по-дребен. Той беше свалил тамплиерската мантия и туниката и вместо това носеше сини, леко избелели дрехи, които висяха отпуснато около тялото му. Освен това беше обръснал брадата си и сега кожата на лицето му беше кафеникава по средата и бледа по краищата, което го правеше да изглежда хем като мъж, хем като момче, въпреки че белезите от войната личаха повече, отколкото когато беше с брада.

Независимо от това господарят Арн събра всички мъже със същата самоувереност както през времето на цялото пътуване и те веднага мълчаливо застанаха около него. Той им заговори както обикновено първо на сарацински език, от който повечето християни не разбираха много.

— В името на Всеопрощаващия, скъпи братя — започна той — всички вие сте мои гости, вярващи и неверници, и изминахте дълъг път заедно с мен, за да градите мир и щастие — нещо, което го нямаше в страните отвъд морето. Сега се намирате в чужда страна с много обичаи, които биха наранили честта ви. Затова тази вечер след молитвата ще има две празненства, едно тук, сред палатките, и едно горе, в къщата. Там горе ще има много храни и питиета, за които Пророкът, благословен да е, е изразил неодобрението си. Тук долу нищо нечисто няма да бъде поднесено в чиниите ви, имате думата ми на емир. Когато храната ви бъде поднесена, ще я благословите в името на Този, който вижда и чува всичко, и спокойно ще й се насладите.

Както винаги, господарят Арн повтори почти същото на езика на франките, но с правилното наименование на Бог и без да споменава за пророк. Марк и Яков, които говореха и арабски, и четири-пет други езика, се подсмихнаха съзаклятнически един на друг, когато, както обикновено, чуха едно малко по-различно представяне на нещата на езика на франките.

След това господарят Арн помоли да дотъркалят едно буре с вино, извика християните при себе си и всички се поклониха един на друг, преди да се разделят и всеки да отиде на подходящото празненство.