Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 28

Разбира се, в действителност те нямаха голям избор, когато господарят Арн ги спаси от затрудненото им положение след падането на Йерусалим. Тази вълна от победно опиянение, която заля Дамаск, скоро направи живота в града непоносим за християните, колкото и добри занаятчии и търговци да бяха. А по време на бягството си към Сен Жан д’Акр срещнаха безброй пъти християни, които знаеха, че тези братя са служили на неверниците. Ограбиха им и всичките вещи, които носеха със себе си, и макар че бяха успели да се доберат чак до последния християнски град в кралство Йерусалим, сигурно нямаше да мине много време преди някой отново да ги разпознае. В най-лошия случай щяха да свършат на бесилото или на кладата. В същото време дивите тюрки опустошаваха родината им Армения и пътуването натам щеше да бъде също толкова опасно, колкото и към Сен Жан д’Акр.

Този път, когато отчаяно бяха застанали край пътя и бяха отправили последните си молитви към Божията майка и Свети Себастиан за чудотворно спасение, дълбоко в себе си изобщо не бяха вярвали, че то може да се случи.

В този момент на безнадеждност господарят Арн ги беше открил. Той пристигна с малка свита от Дамаск, яздейки невероятно спокоен, въпреки че местността гъмжеше от сарацински разбойници, с убеждението, че бялата тамплиерска мантия щеше да го защити от всяко зло. Арн веднага ги позна, защото ги знаеше от техните магазини и работилници в Дамаск, което точно тогава изглеждаше и непонятно, защото никой рицар тамплиер не биваше да се връща жив от Дамаск.

Без да губи време, Арн им беше предложил закрилата си срещу това да му служат за период не по-кратък от пет години и освен това да го придружат до родината му на север.

Братята нямаха голям избор. Господарят Арн от своя страна по никакъв начин не ги беше карал да очакват друго, освен тежко и опасно пътуване и трудна, в началото дори мръсна, работа при пристигането. Въпреки това нищетата, която видяха в тази забравена от Бога северна страна беше по-лоша, отколкото можеха да си представят и в най-мрачните си и измъчени от морска болест моменти.

Точно сега нямаха ни най-малка възможност да нарушат споразумението. Следователно ги очакваха четири години усилия, потиснатост и мръсотия, ако можеха да изключат годината, която отне пътуването. В тази връзка договорът им не беше съвсем ясен.

В палатковия лагер пред ниската, ронеща се стена беше въведен известен ред. За да бъде по-лесно, лагерът беше разделен на две части — едната за мюсюлманите, другата за християните. Несъмнено всички те бяха делили тесния кораб в продължение на повече от година, но тъй като часовете за молитва бяха различни, нощем наставаше голямо препъване, когато мюсюлманите ставаха да се молят, а християните спяха, и обратното.

Горе от крепостта млади жени бяха донесли големи наръчи козя кожа, които гостите първоначално приеха с голяма радост, защото вече знаеха, че нощите в Скандинавския север са студени. Някой обаче скоро забеляза, че топло предложените им кози кожи бяха пълни с въшки, и смеейки се едни на други за неблагочестивите думи и неблагодарни подмятания, вярващи и неверници застанаха рамо до рамо, за да изтупат въшките от кожените завивки.