Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 27

— При такъв богат мъж на роднините на Сесилия Алготсдотер ще им е доста трудно да дадат подходяща зестра, баща й между другото почина, той се парализира и ослепя от преяждане миналата Коледа.

— Бог да го прости. Но на Сесилия й трябва зестра, голяма само колкото стойността на Форшвик.

— Тя и за толкова няма пари — отвърна Ескил, този път с лека усмивка, която подсказваше, че може би не беше пресметнал всяка монета в тази сделка.

— Съвсем сигурно е, че има. За Форшвик няма нужда да плаща повече от четири-пет кюлчета злато и аз знам също толкова добре, колкото и ти, откъде би могла да получи една такава дребна сума — каза бързо Арн.

Ескил не можеше повече да се сдържа и избухна в гръмогласен смях, при което бирата се разля от халбата му.

— Моят брат! Моят брат, истинският ми брат! — изсумтя той и отново отпи от бирата си, преди да продължи. — Мислех, че в Арнес е пристигнал воин, ала ти си си търговец досущ като мен. Трябва да пием по този повод!

— Приличам на теб, защото съм ти брат — отвърна Арн, когато свали халбата си, след като само се беше престорил, че пие. — Но аз съм и рицар тамплиер. Ние, рицарите тамплиери, правим много сделки там, където се разменят най-странните стоки, можем да сключваме такива сделки и със самия дявол, дори и със скандинавци!

Ескил продължи да се смее на всичко и реши, че има нужда от нова бира, но веднага промени мнението си, когато погледна през отвора на бойницата на запад към гаснещото слънце.

— Май няма да се получи хубаво празненство без нас двамата — промърмори той.

Арн се съгласи с кимване и каза, че с удоволствие ще прекара известно време в банята и също така ще повика този от мъжете си, които си служи най-добре с бръснача. Загърнат във фолкунгска мантия, човек не може да си позволи да смърди така, както в тамплиерска. Сега беше започнал нов живот и в интерес на истината той не бе започнал никак зле.

* * *

За братята Марк и Яков Вахтиян пристигането в Арнес беше голяма мъка. Те никога не бяха виждали по-окаяна крепост и Марк, който беше по-шеговито настроеният от двамата, беше казал, че мъж като граф Раймонд от Триполи щеше да превземе такава крепост за по-кратко време, отколкото е необходимо, за да спреш войници и коне по време на марш. Яков беше възразил без следа от усмивка на лицето си, че мъж като Саладин вероятно щеше направо да я подмине на коня си, защото изобщо нямаше да разбере, че това е крепост. Ако голямото и важно дело, за което господарят Арн им беше говорил, се състоеше в това да направят едно солидно укрепление от тази съборетина, то наистина щеше да представлява тежък труд по-скоро за тялото, отколкото за ума.