Читать «Кралство в края на пътя» онлайн - страница 26

— Нима трябва да се оженя за жена, в убийството на чийто чичо участвах! — избухна Арн.

— Точно това е идеята, раните и враждите ще бъдат изличени в името на мира и това става по-скоро с помощта на брачното ложе, отколкото с меч. Така мислим ние. В мирно време слабините на мъжа са по-силни от меча му. Затова Ингрид Улве.

— А ако в такъв случай предпочета меча?

— Не мисля, че някой ще иска да влезе в бой с теб, нито пък ти вероятно. Синът ти Магнус също е на възраст за женене, както и тя. Сигурно ще е някой от вас, но зависи и от това колко сребро ще е необходимо. Не, не се тревожи за това, братко, ние от Арнес ще отговаряме за издръжката на булката.

— Сам ще се погрижа за издръжката. Не бях се замислял за нещо прекомерно голямо освен Форшвик, за който навремето се бяхме споразумели на годежа ми със Сесилия. Споразуменията трябва да се спазват — отвърна тихо и бързо Арн, без и за миг да покаже какво изпитва, въпреки че брат му при всички случаи трябваше да е разбрал.

— Ако ме молиш за Форшвик, едва ли ще ти кажа „не“. На първата ни вечер отново заедно не мога да ти откажа нещо, което искаш от мен — продължи Ескил със същия тон, с който биха си говорили двама познати търговци. — Но въпреки всичко бих искал да те помоля да изчакаш с подобно желание до след първия ни ден и първата ни вечер заедно след толкова много години.

Арн не отговори, а изглежда обмисляше въпроса. Изведнъж рязко се изправи и извади три ключа, които носеше на кожена връв около врата си, и се насочи към трите доста тежки сандъка, които първи бяха донесени от колите му в кулата. Когато ги отвори припряно един след друг, силна, златиста светлина изпълни помещението, в което слънчевите лъчи проникваха през отвора на лявата бойница.

Ескил бавно стана от мястото си и заобиколи масата с халбата в ръка. И за радост, и за изненада на Арн, погледът на брат му не изразяваше алчност, докато гледаше златото.

— Знаеш ли колко е? — попита Ескил все едно, че продължаваше да говори за сушена риба.

— Не, не и по нашия начин на пресмятане — отговори Арн. — Приблизително тридесет хиляди безанти или златни динари според франкския начин на пресмятане. Може би това прави три хиляди кюлчета по нашия.

— И не са придобити незаконно?

— Не, не са.

— Тогава можеш да си купиш цяла Дания.

— Нямам такова намерение. Ще си купя нещо по-добро.

Арн бавно затвори трите сандъка, заключи ги и после хвърли трите ключа покрай Ескил така, че те се плъзнаха по масата, но се спряха точно пред мястото на Ескил. След това бавно се върна на стола си и покани с ръка брат си отново да седне. Ескил го направи, потънал в замислено мълчание.

— Имам три сандъка и три идеи — рече Арн, когато пийнаха от бирата и вдигнаха халбите един към друг. — Трите ми идеи са прости. Ще разкажа за тях, както и за всичко останало, когато ни се отвори повече време. Но първо искам да построя каменна църква във Форшхем с най-красивите гравюри върху камък, които могат да се направят в Западна Готаланд. После, или по-точно едновременно с това, тъй като всички камъни трябва да бъдат донесени от едно и също място, бих искал да укрепя Арнес така, че никой в целия Скандинавски север да не може да я превземе. Знам как се прави, а мъжете, които пътуват с мен, знаят много други неща, които на хората тук не са им известни. А третият сандък, който остане накрая, с радост ще поделя с брат си… след като закупя Форшвик, разбира се.