Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 27

След като чухме ite misa est, излязохме. Навън грееше прекрасно слънце, и озаряваше цветовете на здравеца, който монахините от „Енкарнасион“ бяха наредили по прозорците си на отсрещната страна на улицата. Дон Франсиско се позабави, понеже познаваше всички в Двора — беше популярен сред приятели и сред неприятели, — и се залиса в приказки с група дами и техните придружители, като надничаше между тях, за да хвърля погледи към капитана и мен. Ние вървяхме покрай оградата на овощната градина на „Блажените“. Забелязах, че капитанът отделяше особено внимание на една видимо добре залостена портичка, както и на високия десет стъпки тухлен зид около нея; също и на една купчина камъни на ъгъла, благодарение на която човек с подобаваща гъвкавост би могъл да се изкатери догоре. Видях, че проницателните му очи изучаваха портичката така, както бяха привикнали да търсят пролуки във вражески крепостни стени. Изглежда тя крайно го заинтригува, защото предизвика онзи толкова свойствен за него жест — той прокара два пръста по мустаците си; това обикновено издаваше размисъл или намерение да посегне към оръжието, когато някой започваше да си играе с търпението му. Тъкмо тогава ни задмина големият син на дон Висенте де ла Крус, с ниско нахлупена шапка, без да даде и най-бегъл знак, че ни е познал; ала по походката и предпазливите погледи, които хвърляше назад разбрах, че той също оглеждаше размерите на зида на „Блажените“.

В този момент се случи малко произшествие, което предавам, защото дава добър пример за нрава на Диего Алатристе. Бяхме се поспрели, а капитанът се преструваше, че оправя нещо на колана си, за да огледа отблизо ключалката на портата; и точно тогава ни настигнаха някакви хора, излизащи и те от литургията, две контета, които придружаваха две малко простовати, но красиви дами. Единият от тях, с кадифена дреха, ръкави с прорези, през които се виждаше долната одежда, целият в шнурове и панделки, с шарф със сребърни нишки около шапката, се блъсна в мен, сетне ме избута грубо и ме нарече нехранимайко. Няколко години по-късно подобно безчинство щеше да струва на въпросния тип, колкото и да се перчеше, някой удар с кинжал в слабините. Но поради младата си възраст аз още не притежавах кинжал, макар че скоро, във Фландрия, щях да започна да го нося като най-обикновеното нещо на света. Ала по онова време все още бях твърде млад и се налагаше да посрещам оскърбленията без шпага и да ги преглъщам безропотно, освен ако капитан Алатристе не решеше да се застъпи за честта ми. Тъй стана тогава; и трябва да кажа, че случката ме накара да се замисля върху това как, въпреки грубоватите си обноски и мълчаливостта си, капитанът бе истински привързан към мен. И ако ваши милости са склонни да погледнат с пренебрежение на случката, ще кажа, че все някаква причина трябва да е имало, по дяволите, след няколкото пистолетни изстрела, които бях дал заради него неотдавна, при Портата на Духовете.