Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 28

Та да се върнем на разказа. Когато забеляза обидното поведение на красавеца, капитанът се извърна бавно, много спокоен, с онова ледено самообладание, което хората, които го познаваха добре, основателно приемаха за предупреждение, че трябва да отстъпят три крачки назад и да извадят шпагата си.

— Да му се не види, Иниго — капитанът сякаш се обръщаше към мен, въпреки че се бе втренчил в благородника, — несъмнено този любезен господин те бърка с някой хаймана от неговите познати.

Аз не отроних дума, понеже случаят беше повече от ясен. От своя страна, почувствал се притиснат, самохвалкото се беше спрял заедно със спътниците си. Беше от онези, които се оглеждат и в собствената си сянка. Това „Да му се не види“ на капитана го бе накарало да облегне бялата си ръка, с голям златен пръстен с брилянти, на дръжката на шпагата; а очевидното натъртване на „любезен господин“ — да забарабани с пръсти по нея. Наглият му поглед измери Диего Алатристе от глава до пети и трябва да кажа, че когато огледът привърши, след като бе забелязал шпагата с набраздената от удари дръжка, белезите по лицето и очите, които го гледаха студено изпод широкополата шапка, твърдостта на този поглед не бе същата като в началото.

— И какво ще стане — отвърна той безочливо въпреки това — ако никого не бъркам и държа на думите си?

Отговорът бе прозвучал твърдо, което все пак говореше добре за благородника; макар че не ми убягна известната колебливост накрая, и беглият поглед от страна на хубавеца към спътника му и двете дами. По онова време нямаше нищо необичайно в това един мъж да се остави да бъде убит заради репутацията си, и всичко бе простимо, освен малодушието и позора. В крайна сметка честта се смяташе за изключителна привилегия на идалгото; а идалгото, за разлика от простия платец, понасящ бремето на всички данъци, ни работеше, ни плащаше налози на кралската хазна. Прочутата чест от комедиите на Лопе, Тирсо и Калдерон обикновено се отнасяше до рицарската традиция от отминали векове, а всъщност изобилстваха шмекерите и мошениците, замесени от всякакво тесто. Тъй че тези преувеличени възгледи за честта и позора всъщност подпомагаха нелекия впрочем занаят да живееш без да си даваш зор и без да плащаш данъци.

Много бавно, давайки си време, капитанът отново прокара два пръста по мустаците си. И после, със същата ръка, без показност и прекаленост на жеста, отмахна плаща си, освобождавайки дръжките на шпагата и на кинжала, които носеше на левия хълбок.

— Ами ще стане така — рече той спокойно, — че навярно ваши милости ще срещнат този, когото сигурно бъркат с другиго, ако приемат да се поразходим до Пуерта де ла Вега.