Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 25

Ние тримата се разположихме близо до вратата, на място, от което можеше да се следи както нефа на църквата, в този момент претъпкан с народ, — и толкова тесен, че още малко на централния олтар щеше да се наложи да представят Христос обесен вместо разпнат — така и трансепта, в чието дъно се виждаше желязната решетка, свързваща помещението с манастира. Видях, че капитанът, със свалена шапка и преметнат през ръката плащ, не спираше да се озърта; също както при пристигането ни в църквата зорките му очи бяха отчели всички подробности по фасадата на манастира и оградата на градината. Службата си вървеше по реда, а когато свещеникът, водещ литургията, се обърна към енориашите можах да видя лицето на прочутия капелан Короадо, който редеше благо, изящно и вдъхновено латинските слова. Беше облагодетелстван от природата мъж, строен и напет под епитрахила, а косите му, подстригани на свещеническа тонзура, бяха черни и гъсти. Очите му бяха тъмни и пронизващи. Не беше трудно човек да си представи въздействието им върху евините дъщери, и по-специално върху монахините, на които манастирският устав забраняваше всякакъв мирски контакт, сиреч със света и с противоположния пол. Не можех да възприемам личността му, без да вземам под внимание това, което знаех за него и за разпътствата му в манастира, и това обясняваше отвращението и възмущението, които предизвикваха у мен отмерените му движения и самодоволното поведение, когато полагаше на олтара Светите дарове. Чудех се как никой не извика, че е богохулник и лицемер. Различавах около себе си само набожен унес и дори възхита в очите на много дами. Но такива са нещата от живота и това бе само един от многото случаи, когато получих полезен урок за това доколко външността надделява над истинността и как най-долни люде крият пороците си зад маската на добродетел, чест и благопристойност. И че да тръгнеш да разобличаваш злодеите без доказателства, да ги нападаш без сигурно оръжие, със сляпо доверие в човешкия разум и справедливостта, често се оказваше най-краткият път да съсипеш себе си, докато нехранимайковците, притаени зад щита на връзки или пари, си оставаха неуязвими. Друг научен отрано урок беше, че е голяма грешка да мерим силите си с тези на големците, от това по-скоро може да ни стигне загуба, нежели печалба. По-добре беше да се изчака без припряност и без перчене, докато времето или съдбата ни изправят на един кинжал разстояние срещу противника: в Испания обикновено не се налагаше да чакаш дълго такова нещо, то дори обикновено се оказваше съвсем сигурно и задължително — тук всички рано или късно се изправяме един срещу друг. Ако ли пък не, пак се налага търпение; в крайна сметка Господ има последната дума и Той бърка картите, своите и на всички други.