Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 24

Та отидохме на църква, както вече казах, макар далеч да не бяхме тласкани от богобоязливост. Църквата, както без съмнение ваши милости вече се досещат, беше тази на манастира на Блажените Девици, намиращ се в близост до Двореца и в съседство до манастира „Енкарнасион“ и площадчето със същото име. Службата в осем часа в „Блажените“ беше на мода, понеже там ходеше да се черкува доня Тереса де Гусман, благоверната съпруга на граф де Оливарес; освен това капеланът, дон Хуан Короадо, се славеше като свещенослужител, чиято стройна снага изпъкваше пред олтара, а медните му слова се лееха благозвучно от амвона. Тъй че църквата се посещаваше не само от монахини, но и от благородни дами, примамени от присъствието на графиня де Оливарес или от капелана, а също и от други, не от високо потекло, но претендиращи за такова. Дори уличници и наконтени комедиантки — изпълняващи Божиите обязаности по-добросъвестно от всички, — се явяваха там с подобаващо богобоязлив вид, нагиздени под диплите на ефирната пелерина или мантилята, целите в бродерии, дантели и везма — само от Лотарингия и Прованс, защото фламандски дантели можеха да си позволят единствено благородните сеньори. И тъй като там, където се събираха дами — благородни или не, прииждаха и мъже, по-многобройни от гнидите в салтамарката на някой мулетар, на прословутата служба в осем малката църквица се изпълваше с народ: дами, редящи молитви, или мятащи стрелите на Купидон иззад ветрилата си, кавалери, дебнещи зад колоните или стоящи до купела, за да им дадат светена вода, просяци, насядали по стъпалата пред портата, излагащи на показ рани, гнойници и сакати крайници, уж пострадали в походите във Фландрия и дори при Лепанто. Просяците се боричкаха за най-добрите места при излизането след службата и бяха готови да наругаят доста пиперливо господата, които си придаваха голяма важност, ала не се бръкваха в кесиите за келява пара.