Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 22

Тоз, който мен във ерес обвинява Омразните евреи защитава…

— … Как ви се струва?

Дон Франсиско се смръщи още повече. Изпитанието не беше леко и ако друг беше на мястото на Диего Алатристе, отдавна вече щеше да се е запознал острието на шпагата му.

— Лоши стихове, и много безвкусни — задоволи се да отговори той кисело. — Всъщност биха могли да бъдат на кордовския содомит или на оня, другия ваш приятел, граф де Гуадалмедина, за чиито благороднически качества не споря, но като поет той е позорът на Парнас… Колкото до Гонгора, онзи очилат всезнайко, заврял зурлата си във високопарна реторика — с неговите триклиниуми, промптории, икарови падения, сенки на слънцето и терзания на вятъра, то той най-малко ме безпокои сега… Всъщност се опасявам, както вие сам казвате, че съм се забъркал в хубава каша — той взе стомната и я надигна още веднъж, като хвърли поглед към мен. — А забъркахме и момчето.

Момчето, сиреч аз, продължаваше да стои в ъгъла. Котката беше минала три пъти пред мен и се опитвах да я възнаградя с ритник без особен успех. Видях също, че Алатристе ме гледаше и че беше престанал да се усмихва. Накрая вдигна рамене.

— Момчето се забърка само — заяви спокойно. — Колкото до мен, не се тревожете — посочи кесията със златни ескудо, лежаща на средата на масата. — Платиха ми и това уталожва терзанията.

— Може би.

Поетът не изглеждаше убеден, а Алатристе отново направи насмешлива гримаса.

— По дяволите, дон Франсиско. Малко е късно за съжаления, след като ваша милост ме натика до шия във водата.

С наведена глава поетът отпи нова глътка, сетне още една. Погледът му постепенно помътняваше.

— Да обърнеш женски манастир с главата надолу — отбеляза той, — не е шега работа.

— Не беше лесна и експедицията до ла Голета, по дяволите — капитанът беше отишъл до масата, вземаше пистолета и отмахваше запалителното устройство и зареждането. — Разправят, че брат на дядо ми по майчина линия, високопоставен мъж по времето на император Карлос, веднъж го сторил, в Севиля.

Дон Франсиско вдигна глава, заинтригуван.

— Който вдъхновил комедията на Тирсо?

— Така казват.

— Не знаех, че сте роднини.

— Е, вече знаете. Светът е малък, Испания — още повече.

Очилата на сеньор Кеведо висяха на шнур. Той ги задържа между пръстите си за момент, без да ги слага, умислен. После ги пусна пак да висят над кръста, който бе избродиран на дрехата му, и протегна ръка към виното за една последна голяма глътка, наблюдавайки капитана над ръба на чашата.

— Бог ми е свидетел, незавидна роля е отредена на вашия роднина в последно действие.

III. Изворът „Ел Асеро“ в Мадрид

На следващия ден се озовах на църковна служба с Диего Алатристе и сеньор де Кеведо. Нещо, разбира се, само по себе си прекрасно; защото ако дон Франсиско, както поради потеклото си на сантандерски благородник, така и поради принадлежността си към ордена на Сантяго, беше много усърден в изпълнението на духовните си задължения, то капитанът съвсем не беше поклонник на „Отче наш“ и „Аве, Мария“. Ала ще ви доверя нещо — макар да ругаеше както той си знаеше, и не пропускаше да спомене ни Бога, ни майката, нещо присъщо на стария му занаят, никога през годините, прекарани с него, не го чух да каже и дума срещу вярата; дори когато в кръчмата „Дел Турко“ пререканията на приятелите му с преподобния Перес засягаха щекотливи теми, намесваха духовенството, и не оставаше забравена нито една ругатня. Алатристе не съблюдаваше прилежно изискванията на Църквата, но уважаваше тонзурите, епитрахилите и монашеските раса, също както почиташе властта и личността на нашия господар краля: поради войнишката дисциплина или навярно поради равнодушния стоицизъм, основна отлика на характера му, който сякаш направляваше неговите настроения. Ще спомена мимоходом, че макар да не се черкуваше начесто, мен винаги задължаваше да изпълнявам Божиите обязаности, докато бях момче; или придружавайки Каридад ла Лебрихана в неделя и на големите празници — подобно на всички жени, които са били от занаята, ла Лебрихана беше крайно благочестива, — или чрез богоугодните занимания с преподобния Перес, който два дни в седмицата, по настояване на Алатристе, ми преподаваше граматика, малко латински и потребните познания по катехизис и Свещена история — та, както казваше капитанът, никой да не може да ме сбърка с турчин или с проклет еретик.