Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 20

Но в онази сутрин на двадесет и трета година, в Мадрид, Рокроа съществуваше все още само в окултната книга на Съдбата и от тази злокобна среща ни деляха още две десетилетия. Нашият крал беше млад, левент, Мадрид беше столицата на два свята, а аз самият бях голобрадо момче, нетърпеливо, дебнещо през пукнатината на стената, за да чуе отговора на въпроса, зададен от капитана: планът, който дон Висенте де ла Крус и синовете му щяха да предложат с посредничеството на дон Франсиско де Кеведо. Стоях напрегнат, в очакване на отговора на стареца. И точно в този миг една котка се промъкна през прозореца и дойде да се отърка в краката ми. Опитах се да я побутна безшумно, но тя остана до мен. Тогава направих прекалено рязко движение и една метла и една метална лопата, които стояха наблизо, паднаха шумно на земята. Когато вдигнах изплашено очи, вратата вече се беше отворила с трясък и големият син на дон Висенте де ла Крус стоеше пред мен с кама в ръката.

— Смятах ви за привърженик на чистата кръв, дон Франсиско — каза капитан Алатристе. — Никога не съм си представял, че ще си наденете въжето на шията заради семейство на покръстени евреи.

Той се подсмихваше дружески под мустаците. Седнал на масата, сеньор де Кеведо надигаше мрачно стомната с вино, която до момента никой не бе докоснал. Тримата бяхме сами, дон Висенте де ла Крус и синовете му си бяха отишли, след като се бяха договорили с капитана.

— Всяко нещо си има причина — избъбри поетът.

— Няма никакво съмнение. Но ако вашият любим Луис де Гонгора узнае за случая, свършена ви е работата. Сонетът може да излезе страхотен и много впечатляващ.

— Майка му стара!

Беше съвсем вярно. В епоха, когато омразата към евреите и еретиците се смяташе за напълно и крайно необходима съставна част на вярата — само преди няколко години самият Лопе и добрият дон Мигел де Сервантес се бяха поздравили взаимно за изгонването на маврите — дон Франсиско де Кеведо, който много се перчеше с потеклото си на потомствен християнин от Сантандер, не се отличаваше с особена толерантност към хората със съмнително чиста кръв. Точно обратното, прибягваше към този повод, щом се наложеше да мята стрели към противниците; и по-специално към дон Луис де Гонгора, на когото приписваше еврейска кръв:

Защо към гръцкия отнасяш се с презрение. Та ти си сам равин с юдейска кръв — Носът ти го показва без съмнение.

Тези „прелести“ великият сатирик обичаше да редува с обвинения в содомия, както е в един известен сонет, който завършва така:

Той прегрешава неуморно Пък аз съм с по-невзрачен вид; За двама куцам аз безспорно, За трима той е содомит.

И ето сега, в каква ситуация се бе озовал — той, дон Франсиско Гомес де Кеведо-и-Вилегас, кавалер на ордена на Сантяго и с доказано чиста кръв, сеньор на Торе де Хуан Абад, бич за тайни и явни привърженици на юдейската вяра, еретици, содомити и разни култеранисти, зает ни повече, ни по-малко с план да взриви покоя на един манастир, готов да изложи на опасност живота и честта си, за да се притече на помощ на семейството на валенсиански покръстени евреи. Дори аз, на моята крехка възраст, съзнавах възможните ужасни последици от случая.