Читать «Чиста кръв» онлайн - страница 21

— Майка му стара — повтори поетът.

Предполагам, че всеки би ругал и на гръцки, че и на еврейски — езици, които между другото дон Франсиско владееше, — ако беше на негово място. Капитан Алатристе съзнаваше това отлично, макар да не бе на неговото положение и сам си имаше предостатъчно ядове. Капитанът продължаваше да стои облегнат на гредата, откъдето не бе помръднал по време на целия разговор с нашите гости, и още държеше палците си затъкнати в колана. Дори не беше променил стойката си, когато Херонимо де ла Крус се върна в стаята, с камата в ръка, водейки ме за яката. Той се задоволи да му заповяда да ме пусне с глас, който накара другия да се подчини само след миг двоумене. Колкото до мен, след преживените трудни моменти, аз се бях свил в един ъгъл, все още почервенял от срам, опитвайки се да мина за незабележим. Наложи се с известни усилия да убедят новодошлите, че съм съобразително и заслужаващо доверие момче, макар и непокорно; наложи се самият дон Франсиско да се застъпи за мен, давайки думата си. В края на краищата бях чул всичко; и дон Висенте де ла Крус, и синовете му трябваше също да ми се доверят. Макар че, както каза много бавно капитанът, докато гледаше всички със студените си и опасни очи, това не беше въпрос, по който те имаха право на мнение, или на избор. Тъй че настъпи дълго и многозначително мълчание, а после никой не постави под въпрос връзката ми с този случай.

— Те са добри хора — рече Кеведо накрая. — И изобщо не могат да бъдат упрекнати, че не са добри католици — той помълча в търсене на още доказателства, които смяташе за необходимо да добави. — А и когато бяхме в Италия, дон Висенте ми направи някои услуги. Щеше да е истинска подлост да не му протегна ръка.

Капитан Алатристе направи жест, че разбира, въпреки че продължаваше да се подсмихва леко под войнишките си мустаци.

— Прав сте — съгласи се той. — Но не забравяйте Гонгора. В крайна сметка ваша милост е този, който не спира да му напомня за семитския нос и отвращението му към свинското… Както в случая:

Християнин стар не си — Липсват белите коси, Все на някой ще си син. Може би на стар равин?

Дон Франсиско приглади мустаци и брадичка, хем доволен, че капитанът си спомня стиховете му, хем засегнат от шеговития тон, с който ги рецитираше:

— Каква добра памет имате, по дяволите, и как неуместно се проявява!

Алатристе избухна в смях, без да се сдържа повече, а това подобри настроението на поета.

— Е, вече си представям стиховете на съперника ви — довърши го капитанът и вдигна два пръста, сякаш пишеше във въздуха, докато рецитираше импровизирайки: