Читать «Синдромът Портной» онлайн - страница 22

Бяха минали доста години оттогава, когато веднъж тя извика от банята: „Тичай до аптеката! Веднага ми купи един пакет «Котекс»!“ И каква паника имаше в гласа й. Как само изхвърчах! После, обратно в къщи, останал без дъх, подавам пакета на белите пръсти, които се протягат през тесния процеп на вратата на банята… Въпреки че накрая гинекологичните й проблеми трябваше да бъдат разрешени с операция, трудно ми е да й простя, дето тогава ме изпрати на тази спасителна мисия. По-добре да беше се оставила да й изтече кръвта на студения под в банята, по-добре това, отколкото да изпрати едно единадесетгодишно момче да претича за дамски превръзки! Къде беше сестра ми, за бога! Къде беше собственият й запас за краен случай? Защо тази жена така грубо не зачиташе чувствата на малкия си син — от една страна, толкова безцеремонна към моя свян, а от друга — в такава хармония с най-съкровените ми желания!

… Толкова съм малък, че едва ли знам какво е секс, или поне така би си помислил човек. Рано следобед на лето четвърто. Цветята се полюшват на алените си стъбла сред сметта пред блока. Прозорците са отворени, въздухът дъхти на нежна пролет и е изпълнен с виталността на моята майка: тя е свършила със седмичното пране и вече е простряла, приготвила е за десерт мраморна торта, от която прекрасно се, стича — ето пак мисля за кръв! Пак за този нож! Както и да е, — шоколадът приказно се стича по ваниловия блат, постижение, което може да се сравнява само с чудото на онези праскови в сладкото, увиснали в проблясващото желе. Тя е приключила с прането и е готова с тортата, изтъркала е пода на банята и кухнята и ги е постлала с вестници, избърсала е праха, разбира се, излишно е да споменаваме, че е изпрахосмукала, разтребила е масата, измила е съдовете от обяд и (с моята веща помощ) ги е прибрала в шкафа за милчикс в килера, като през цялата сутрин си чурулика като канарче някаква нейна песничка без мелодия, песничка на здраве и радост, на безгрижие и самодоволство. Докато аз рисувам за нея картина, тя взема душ и сега, в обляната от слънце спалня, се облича, за да ме изведе в града. Сяда на ръба на леглото само по сутиен и колан и придърпва нагоре чорапите си, като все нещо бърбори. Кой е малкото, добро момченце на мами? Кой е най-доброто малко момченце на мами? Аз направо се топя от удоволствие и междувременно не изпускам от поглед бавното, стегнато, агонизиращо сладостно пътешествие на прозрачните чорапи нагоре по краката й, докато плътта придобива онзи невероятно вълнуващ оттенък. Сядам съвсем близо, за да усетя дъха на талка за баня по врата й, а и за да поразгледам по-добре сложната плетеница от висящи, разтегателни жартиери, към които след малко ще бъдат прикачени чорапите (разбира се, с триумфален жест). Долавям миризмата на препарата, с който е излъскала четирите махагонови колони на голямото легло, където спи с един мъж, който живее с нас нощем и в неделя следобед. Казват, че той бил баща ми. По върха на пръстите си, въпреки че тя старателно е изтрила всяко едно от тези малки прасенца с топла, влажна кърпа, подушвам мириса на салатата от риба тон, която съм ял на обед. А може би е нещо друго? Може би от женски орган? О, иска ми се да изстена от удоволствие. Едва четиригодишен, вече долавям с кръвта си — аха, отново кръв — колко натежал от страст е този миг, колко възможности крие. Онази дебела персона с дългата коса, която наричат моя сестра, е на училище. Онзи мъж, моят баща, е някъде навън, печели пари, доколкото може. Тези двамата ги няма и кой знае, може би ще имам късмет никога да не се върнат… А междувременно е следобед, пролет е и заради мен, единствено заради мен една жена си слага найлоновите чорапи и тананика за любов. Кой ще бъде завинаги с мами? Аз. Кой ще бъде ръка за ръка с мами, където и да отиде тя по широкия свят? Кой, аз, разбира се. Ама че тъп въпрос — но не ме разбирайте криво, ще спазвам правилата! Кой се наобядва добре с мами, кое добро момченце ще отиде с рейса до центъра заедно с мами, кой ще придружи мами в универсалния магазин… и още, и още, и още… така че само преди седмица или две след благополучното ми завръщане от Европа, мами можа да каже само: