Читать «Синдромът Портной» онлайн - страница 23

— Пипни!

— Какво? — дори докато взема ръката ми в своята и я придърпва към тялото си… — Мамо…

— Не съм наддала и пет фунта — казва тя — откакто съм те родила. Пипни — казва и притиска вдървените ми пръсти към заоблените си хълбоци, които всъщност не са лоши…

Ах, тези чорапи. Изминали са повече от двадесет и пет години (вече се предполага, че играта е свършила!), но мами продължава да закопчава жартиерите пред малкото си момченце. Въпреки че сега то поема върху себе си отговорността да гледа настрани, когато тя запрята поли — и го върши не само заради собственото си душевно спокойствие. Това е истината, гледам настрани не само заради себе си, но и заради оня нещастник — баща ми! А какви правомощия притежава бащата? Ако изведнъж тяхното пораснало малко момченце тръшне мама на килима в гостната, какво ще направи тати? Ще залее с кофа вряла вода пощурялата разгонена двойка? Ще извади своя нож — или пък ще се оттегли в другата стая да гледа телевизия, докато те свършат?