Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 95

— Не ми се щеше да го признавам, защото не съм от онези, които все търсят оправдания, но струва ми се, че в случая си прав. Затова се опитах да убия Шимбо. Мисля, че и ти в началото виждаше само тази страна от поведението ми. Аз също не бях особено очарован. След като той ме заряза и се захвана с Шандон, започнах да изпитвам угризения заради злините, които извърших. Реших, че е дошло времето да бъде прогонен, и това ме накара да повикам Шимбо от Абаносовото дърво. Не биваше да позволя на Белион да създава и други светове на вражда и омраза. Само Шимбо, който ги разхвърля като скъпоценни камъни из мрака и подпалва в тях искрицата на живота, бе в състояние да го спре. Сега, когато спечели, светът ще получи още красота.

— Не — поклатих глава. — Не можем да работим поотделно, а аз вече се отказах.

— Огорчен си от случилото се и вероятно съвсем оправдано. Но не е никак лесно да се откажеш от подобно призвание, дра. Сигурно с течение на времето…

Не му отговорих, защото бях потънал дълбоко в мисли.

Пътят, който следвахме, бе път към смъртта. Колкото и красиво да бе всичко наоколо, ние обитавахме един глитенов мираж и докато обикновените хора биха могли да привикнат към глитеновите коренчета заради еуфорията и забравата, телепатът ги използва със съвсем различна цел.

Ако е сам, крайният резултат ще бъде увеличаване на телепатичната му мощ.

Ако са двама, те се преселват в общо съновидение. Сънят е не само много приятен, а при штрантранистите той винаги е един и същ — вследствие от продължителното религиозно обучение, свързано с множество внушения, целящи определени рефлекси да залегнат дълбоко в подсъзнанието. Други му казват традиция.

… А когато го сънуват двама, неизменно се пробужда само един от тях.

Тъкмо по тази причина го наричат последно причастие, така че онзи, който е избрал пътя на смъртта, да не поеме натам съвсем сам. Говоря за мястото, което се старая да избегна вече близо хиляда години.

Освен това се използва и за дуели. Дуелите са два вида — религиозни, или ритуални и смъртоносни. Както се досещате, от вторите връщане назад няма. Такава е природата на този наркотик, че противопоставя някои определени спящи участъци на участващите умове без самите участници да осъзнават това.

Грийн Грийн бе толкова изпълнен с решимост, че нито за миг не ме завладяха опасенията, че ставащото може да е някой последен трик на пей’анското отмъщение. Пък и дори да ни предстоеше дуел, нямаше от какво да се боя, като се имаше предвид състоянието му.

Докато крачехме рамо до рамо ми хрумна, че вероятно от няколко часа насам скъсявам живота му под прикритието на един приятен, почти мистичен ритуал.

Телепатична евтаназия.

Мисловна смърт.

Щастлив бях, че мога да помогна на едно страдащо същество и че същевременно изпълнявам съкровеното му желание. Това ме накара да се замисля за моя собствен край, който със сигурност нямаше да е толкова привлекателен.

Чувал съм хората да разправят, че колкото и да обичаш живота, сега, в тази минута и да си мислиш, че ще живееш вечно, някой ден ще ти се прииска да умреш — дори ще се молиш да потънеш в забравата. В ума си, докато произнасях тези думи, често съм долавял болка. Това са измъчени слова, изстрадани от живота. Иска им се да си отидат точно така — да избягат от мен и да е красиво.