Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 93

— Франк!

Дори не погледнах назад.

„Промяната на твоя характер продължава да ме удивлява, Франк.“

„Значи все пак си отървал кожата, Грийн. Предполагам, че и ти си хлътнал в някоя шибана пещера и сега искаш да те извадя.“

„Не, Франк. Намирам се само на няколкостотин крачки от теб, в посоката, в която се придвижваш. Съвсем близо съм до енергоизточник, но и той сега не може да ми помогне. Ще ти викна, когато ме доближиш.“

„Защо?“

„Моят час удари. Време е да се преселя в страната на мъртвите и да се разделя с доскорошното си могъщество. Снощи получих смъртоносна рана.“

„Какво искаш да направя за теб? Аз също съм го закъсал здравата.“

„Трябва ми последно причастие. Ти ми каза, че си го дал на дра Мерлинг, значи познаваш ритуала. Освен това спомена, че имаш глитен…“

„Вече не вярвам в тези глупости. Никога не съм и вярвал. С Мерлинг го направих само защото…“

„Ти си посветен. Ти си Назован с Името Шимбо Гръмовержеца от Абаносовата кула. Не можеш да ми откажеш.“ „Мога, защото току-що отхвърлих Името.“

„Веднъж каза, че ако ти помогна, ще ходатайстваш за мен на Мегапей. Аз ти помогнах.“

„Зная го, но е твърде късно — след като умираш.“ „Направи за мен поне това, за което те моля.“

„Ще дойда при теб и ще ти помогна с каквото мога, ще опитам да успокоя болките ти — но не искай от мен проклетото причастие. След снощи приключих с тези неща.“

„Поне ела при мен.“

Така и сторих. Докато го доближа, дъждът почти бе спрял. Жалко, досега поне бе отмивал бликащите от него телесни течности. Беше се подпрял на една скала и кожата му бе толкова прозрачна, че поне на четири места отдолу прозираше белотата на костите.

— За кой ли път се изумявам от жизнеността на пей’анците — казах аз. — Снощи ли пострада тъй?

Той кимна.

„Боли ме като говоря — продължи с мисловна реч. — Нека разговаряме така. Знаех, че си жив, и се постарах да издържа, докато установя контакт с теб.“

Не без известни усилия свалих раницата от гърба си и я разкопчах.

— Ето, вземи това. За болките е. Действа при пет различни раси. И на твоята също.

Той го побутна встрани.

„Не желая да притъпявам съзнанието си в този момент.“

— Слушай, Грийн, нямам никакво намерение да ти давам последно причастие. Ако толкова настояваш, ще си получиш глитеновите корени. Но нищо повече.

„Дори ако в замяна ти дам онова, което желаеш най-много от всичко на света?“

— Какво е то?

„Ако ти ги върна всичките, без да имат никакъв спомен за случилото се тук?“

— Записите!

„Да.“

— Къде са те?

„Услуга за услуга, дра Сандоу.“

— Дай ми ги.

„Причастието…“

… Една нова Кати, Кати, която никога не е срещала Майк Шандон, моята Кати — и Ник, очарователният трошач на носове.

— Умееш да притискаш, пей’анецо.

„Нямам друг избор. Моля те, побързай!“

— Е, добре. Ще изпълня желанието ти и нека да е за последен път. Къде са записите?

„Ще ти кажа след като започнеш причастието и връщане назад няма.“