Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 99

— На скачанка ли ще си играем? — ухилих се аз, докато приближавахме „Модел Т“.

— Това пък какво е?

— Една стара игра. Скача се на един крак. Ще ти я покажа, като се пооправя.

— Сега накъде?

— Хоумфри. Можеш да останеш там, колкото искаш.

— Трябваше да се досетя, че няма да ме изоставиш. Но когато ми каза онези неща… Майчице мила! Какъв отвратителен ден! Какво стана накрая?

— Островът на мъртвите потъва бавно във водите на Ахерон. А дъждът не спира.

Погледнах кръвта по дланите й, чернилката по лицето й и разпилените й коси.

— Нали знаеш, че не мисля всичко, което ти казах одеве?

— Зная.

Огледах се. Някой ден ще оправя тая бъркотия, знам си.

— Майчице мила! Какъв отвратителен ден! — повтори тя.

— Слънцето сигурно грее на горния етаж. Мисля, че ще успеем да го зърнем, ако ми помогнеш.

— Опри се на мен.

Послушах я.

1

Английски поет (1572–1631). Тук се визира прочутото му стихотворение „Човекът не е остров“. — Б.ред.