Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 87

— Кати ме беше помолила да не те убивам — призна той — и сигурно много ще ми се сърди, ако не я послушам. Съгласен. Тя значи много за мен. Ще взема парите и жена ти и ще те оставя.

— Ужасно съм ти благодарен.

Той се изсмя отново.

— Най-сетне ми проработи късметът. Как предлагаш да процедираме?

— Ако си съгласен, ще ти дам известна сума в аванс, а останалото ще получиш от адвокатите ми.

— Защо пък не? Искам всичко да бъде съвсем легално. Искам един милион, плюс сто хиляди всяка година.

— Това са много пари.

— Не и за теб.

— Само го отбелязах. Добре, съгласен съм. — Чудех се как ли възприема нашата сделка Кати. Ако не беше се променила през последните няколко месеца, би трябвало да й се гади от подобно търгашество. — Още две условия — добавих. — Пей’анецът, Грингрин-тарл, да знаеш, че сега е мой. Имаме си сметки за уреждане.

— Имаш го. Кому е притрябвал? Другото какво е?

— Ник идва с мен — без косъм да падне от главата му.

— Онзи дребният… — той се засмя. — Готово. Дори ще ти призная, че ми беше симпатичен. Това ли е всичко?

— Това.

Първите лъчи на слънцето погъделичкаха корема на небето, а вулканите пламтяха като титанични факли над езерната повърхност.

— Сега какво следва?

— Почакай да предам разговора на другите — отвърнах му аз.

„Грийн Грийн, той е съгласен. Ще получа неговата пай’бадра. Кажи на Ник. Потегляме след няколко часа. Днес по обед пристига моят кораб.“

„Прието, Франк. Идваме при теб.“

Сега оставаше само да си изясним отношенията с пей’анеца. Всичко се нареждаше твърде лесно. Повтарях си, че съм длъжен да си отварям очите за някоя измама. И да я имаше обаче, би трябвало да е много фина. Склонен бях да се съмнявам във вероятността за тайно споразумение между Грийн Грийн и Майк. Ако имаше такова, щях да го узная само след няколко минути, когато двамата с Майк свалим телепатичната защита.

И след цялата тази грижлива подготовка да уредим въпроса като двама сговорчиви търговци…

Не зная дали в този момент се изсмях, или изсумтях. Трябва да е било нещо по средата.

Защото бях почувствал, че нещо не е наред. Нещо, неизвестно точно какво. Едно от онези предчувствия, които сме наследили още от пещерната ера или от дърветата. Кой знае, може и от първичния океан. Флопсус засия през прахоляка, дима и мъглата и целият изглеждаше окъпан в кръв.

Над всичко се спусна някакво безмерно спокойствие, утихна дори ветрецът. Изведнъж стомахът ми се сви, сграбчен от лапите на страха, и аз се напрегнах, за да го овладея. Всеки миг от небето щеше да се спусне някаква гигантска ръка и да ме размаже, ала аз лежах неподвижно. Бях завладял Острова на мъртвите, но около мен пламтеше Токийският залив. Сведох очи и надзърнах долу, в Долината на сенките. Навсякъде, докъдето ми стигаше погледът, виждах само неща, за които да скърбя. Потреперих неволно, сетне направих безуспешен опит да се овладея. Не биваше да позволявам на Шандон да забележи страха в душата ми.

— Шандон — извиках, когато осъзнах, че повече не мога да чакам, — свалям защитата. Направи го и ти.

— Дадено.

… И умовете ни се срещнаха, нахлуха един в друг.