Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 89

Чувствах, че едновременно се смалявам и уголемявам, и трябваше да мине още много време преди да осъзная, че този, който се смалява и става все по-пасивен, съм аз — Франсис Сандоу. Ала същевременно долавях раждащите се във върховете на пръстите ми светкавици, същите, които раздираха небосвода високо над мен, очаквайки да бъдат съсредоточени във фокус, преди да ударят земята, и това бях аз: Шимбо, Гръмовержецът от Абаносовата кула.

Сивкавият конус вляво от мен бе разцепен почти до основата и отвътре бликна пламтяща лава, която изтичаше право във водите на Ахерон сред пронизително съскане и огромни облаци пара. Отново раздрах небето с моите хаотични ослепителни щрихи и ги запратих надолу, към светещия облак под мен. Вятърът се усили и дъждът заплющя.

Той беше сянка, лишена от плът и материя, сетне, когато светлината угасна, пак се изправи пред мен — моят древен враг. Хижата зад него гореше като факла и някой наблизо изкрещя: „Кати!“

— Франк! Да бягаме! — повика ме зеленокожият човек, а джуджето само ме теглеше за ръкава, но аз ги пометох встрани и пристъпих първата крачка към своя противник.

Нечие съзнание докосна моето, сетне това на Белион — почувствах го по начина, по който отскочи от него. После зеленият човек нададе болезнен вик и задърпа джуджето назад.

Моят противник също направи първата крачка и земята потрепери под него, а на някои места се пропука и хлътна.

Вятърът го блъскаше яростно, докато направи втората, и той се строполи на земята, отваряйки под себе си пукнатини. При втората крачка аз също се строполих и почвата под мен поддаде.

Докато лежахме, каменният гръбнак на острова се разцепи по дължина и отвътре бликна гъст дим.

Когато се изправихме и пристъпихме за трети път неочаквано се озовахме на съвсем равна площадка. Аз раздробих едрите скални отломъци край него с четвъртата си крачка, а с неговата той запрати няколко канари към мен. С петата дойде вятърът, с шестата дъждът, а с неговите се раздвижиха огънят и земята.

Вулканите озариха ниското небе и се счепкаха с моите светкавици за надмощие във въздуха. Ветровете пришпорваха вълните на езерото под нас, а ние продължавахме да потъваме към тях с всяко разтърсване на острова. Чувах прибоя им, в ушите ми свистеше вятърът, кънтяха гръмотевици и експлозии, дъждът плющеше. Част от покрива на хижата зад гърба на моя враг се срина, но постройката продължаваше да гори.

При дванадесетата крачка се вдигнаха циклони, а с неговата целият остров започна да се люлее и пропуква, димът струеше на гъсти талази от пукнатините.

Сетне нещо ме докосна по начин, по който никога досега не бях докосван, и аз се огледах да потърся причината.