Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 85

— Сега двамата сме съюзници.

Ник плю презрително.

— Ще се погрижа да си получиш заслуженото, господинчо — заяви той на Грийн Грийн. — Когато всичко това свърши, ти ще си само мой. Помниш ли онези дни, когато ме разпитваше? Хич не ми беше забавно. Сега идва моят ред.

— Добре де.

— Не, не е добре! Въобще не е добре! Викаше ми „дребосък“, или някакъв там пей’ански еквивалент, гадна краставицо! Като ми паднеш в ръчичките, жив ще те опека! Дължиш ми го, да знаеш. Направо ще те изкормя, копеленце! Мисли за това като за приятно преживяване. Ще взема от теб всичко, което си заслужава.

— Съмнявам се да успееш, малки човече — отвърна Грийн Грийн.

— Ще почакаме и ще видим — намесих се аз.

След което Ник се присъедини към нас и пое до мен — от другата ми страна, за да е по-далеч от Грийн Грийн.

— Той сега долу ли е? — попитах.

— Да. Имаш ли бомба?

— Имам.

— Това ще свърши работа. Провери дали е вътре, а сетне я хвърли през прозореца.

— Сам ли е?

— Ами… май не. Е, няма да е убийство. Щом разполагаш със записите, ще върнеш момичето.

— Коя е тя?

— Казва се Кати. Не я познавам.

— Беше моя жена — казах.

— Уф. Сега вече разбирам какво е намислил. Налага се да влезем.

— Прав си — кимнах. — Разбираме се така: аз се захващам с Шандон, а ти измъкваш момичето.

— Нищо няма да й стори.

— Така ли?

— Изминаха няколко месеца, откакто ни пробудиха, Франк. Отначало дори не знаехме къде сме и защо сме тук. Този зеленият твърдеше, че и той не знаел много повече. Мислех, че сме в страната на мъртвите. Научихме за теб едва когато те двамата с Майк се скараха. Един ден Грийн свали гарда и това бе достатъчно за Майк да му скочи в мозъка. Както и да е, Майк и момичето — Кати де — искам да кажа, че между тях има нещо. Май се обичат.

— Грийн, защо не ми каза?

— Не го смятах за важно. Греша ли?

Не отговорих, защото не знаех отговора. Мислех бързо. Облегнах се на една скала и натиснах педала на мислите си, докато опря в пода. Дошъл бях, за да открия и унищожа един свой враг. Сега той бе мой съюзник, а друг отправяше заплаха към мен. Но да узная, че се е залюбил с жената, която възнамерявах да спася… Това променяше много, макар все още да не знаех какво. Ако Кати наистина го обича, нямах никакво намерение да нахлувам вътре и да го застрелвам пред очите й. Дори ако само я използваше и не даваше пукната пара за чувствата й, пак не можех да го сторя — не и щом той значеше нещо за нея. Май по-раншното предложение на Грийн Грийн щеше да се окаже най-разумно — да вляза във връзка с него и да се опитам да го подкупя. Сега той притежаваше нова сила и красиво момиче. Като добавим цял куп пари, и току-виж склонил да се откаже от намеренията си. Ала все още не ми даваше мира мисълта, че веднъж се бе опитал да ме убие с голи ръце.

Можех просто да обърна гръб и да си тръгна. Можех да се кача на моя „Модел Т“ и само след ден да съм обратно на Хоумфри. Щом тя иска Шандон, нека го има. Можех да си уредя сметките с Грийн Грийн и да се завърна в моята крепост.

— Да, важно е — рекох.

— Това променя ли плановете ти? — попита ме Грийн Грийн.