Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 86

— Да.

— Само заради едно момиче?

— Само заради едно момиче.

— Странен човек си, Франк. Да изминеш толкова път и накрая да промениш намеренията си заради момичето от твоите спомени.

— Имам доста силна памет.

Никак не ми се нравеше идеята да обърна гръб на заклетия враг на Името, с което съм Назован — при това превъплътен в тялото на изключително способен и хитър човек, който на всичко отгоре жадуваше да ме прати в гроба час по-скоро. Подобно съчетание щеше да ме лиши от спокоен сън, дори когато се завърнех на Хоумфри. От друга страна, каква полза от мъртвата златна рибка — или гълъбица, както беше в конкретния случай? Отдавна съм забелязал как с течение на времето приятели, неприятели, врагове и любовници се въртят край мен подобно на участници в един безкраен карнавал, като само от време на време си сменят маските.

— Какво ще правиш сега? — попита ме Ник.

— Ще си поговоря с него. Ще му предложа сделка.

— Нали каза, че той за нищо на света не би продал своята пай’бадра? — вдигна вежди Грийн Грийн.

— Тогава така смятах. Но тая история с Кати ме навежда на мисълта, че нещата може да са се променили.

— Не разбирам.

— Хич не се опитвай. По-добре вие двамата ме почакайте тук, в случай че започне да стреля.

— А какво да правим, ако те убие? — попита Грийн Грийн.

— Проблемът си остава ваш. До скоро виждане, Ник.

— Успех, Франк.

Заслизах по пътечката, като се стараех непрестанно да екранирам мислите си. Използвах всички възможности за прикритие, дори накрая пълзях между камъните. На стотина крачки от хижата замрях и вдигнах глава да се огледам. Две огромни купчини ме закриваха и хвърляха грамадна сянка. Опрях дулото на пистолета върху китката на лявата си ръка, прицелих се в задната врата и извиках:

— Майк! Аз съм, Франк Сандоу!

Сетне зачаках.

Измина половин минута, преди той да се обади лаконично:

— Да?

— Искам да поговорим.

— Говори де.

Изведнъж осветлението в хижата угасна.

— Вярно ли е това, което научих за теб и Кати?

Той се поколеба, после каза:

— Предполагам.

— Тя с теб ли е сега?

— Може би. Защо?

— Искам да го чуя от нея.

Отново пауза, сетне прозвуча нейният глас:

— Мисля, че е вярно, Франк. Не знаехме къде сме, представа нямахме… помня само огъня… не зная дори как стана…

Прехапах устни.

— Не се оправдавай — извиках. — Оттогава измина много време. Ще го преживея.

Майк се изсмя.

— Много си сигурен.

— Такъв съм си. Реших да го свършим по лекия начин.

— И кой е той?

— Колко искаш?

— Пари? Уплаши ли се от мен, Франк?

— Дойдох тук да те убия, но няма да го направя, ако Кати те обича. А тя каза, че е така. Хубаво. Щом двамата искате да си живуркате заедно, поне ми се махнете от главата. Колко искаш, за да си вземеш Жулиетата и да изчезваш?

— Коя е тази Жулиета?

— Няма значение. Колко?

— Трябва да обмисля предложението ти — дойде ми неочаквано. Но ще е много, да знаеш. Този път смятам да си поживея добре. Освен това ще си купя разни неща — ще ти приготвя списък. Наистина ли го предлагаш? Да не е някой трик?

— И двамата сме телепати. Предлагам да свалим екраните. Дори настоявам да го сторим.