Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 63

Искреност и добри маниери, това е, което си спомнях след онази среща. Беше роден за конспиративна работа.

Телепатите са рядкост сред човеците, а придобитата по телепатичен път информация не подлежи на съдебно дирене. Толкова по-ценни бяха уменията му за мен.

И въпреки това ядовете, които ми създаваше, бяха още по-големи. Колкото и да спечелеше, Шандон притежаваше удивителната способност да прахоса два пъти повече.

Едва година след смъртта му узнах, че се занимавал и с шантажи. Това, в което в действителност се препъна, беше, че започна да служи на двама господари.

Знаехме, че от „Сандоу ентерпрайзис“ напоследък има сериозно изтичане на информация. Това, което не знаехме, бе как и откъде и ни бяха необходими близо пет години, за да научим отговорите на тези въпроси. По това време „Сандоу ентерпрайзис“ вече бе разклатена до основи.

Все пак го спипахме. Не беше лесно, наложи се да прибегнем до услугите на други четирима телепата. Но накрая го притиснахме и аз го предадох на съд. Положихме немалко усилия да докажем вината му, така че правдата възтържествува, той получи присъда и отново бе изпратен в поправителен център. На три пъти продавах уменията си на конструктор на светове и в края на краищата „Сандоу ентерпрайзис“ беше спасена и дори започна да работи с печалба. Вече се бяхме заели да мислим за евентуално разширение, но не предвидихме изненадите, които ни дебнеха.

… Една от тях бе бягството на Шандон от поправителния център. Това се случи няколко години по-късно, но новината се разнесе бързо. Още по време на процеса личността му бе придобила сензационна известност.

Името му естествено попадна в списъка на издирваните престъпници, но какво да се прави — вселената е толкова голяма…

Бях наел една крайбрежна вила в Кууз Бей, Орегон, където отсядах винаги, когато се връщах на Земята. Наложи се да прекарам два или три месеца в нея, докато оформяхме сливането ни с няколко североамерикански компании.

Почивката край морето е като тоник за изморената психика. Мирис на солена вода, крясъци на морски птици, шум от прибоя, пясък — и като прибавим хипнотичното полюшване на вълните, крайният ефект неизменно е бързо възстановяване на емоционалните резерви, заздравяване на физиката и приятна забрава. Всяка сутрин преди закуска се разхождах по плажа и още веднъж преди вечеря. Името ми, за всички, които биха могли да проявят интерес, бе Карлос Палермо. След месец и половина подобно лечение започнах да се чувствам невероятно пречистен и заякнал, а вследствие от успешното сливане компанията ми бе възстановила изгубеното си равновесие.

Къщата, която бях наел, бе разположена в малко скалисто заливче. Бяла масивна сграда със стръмен керемиден покрив и оградено дворче отзад, съвсем близо до водата. Само една тежка метална врата на оградата ме делеше от брега. На юг се простираше обраслият в храсталак плаж, а на север брегът бе скрит от невисоки дръвчета. Гледка, изпълнена с безкраен покой. Именно, с безкраен покой.

Онази нощ бе хладна — почти студена. Огромната луна се плъзгаше бавно на запад, оставяйки светла диря върху морската повърхност. Звездите изглеждаха неописуемо ярки. Далеч навътре в океана, подобно на съзвездие, пламтяха светлините на сондажните платформи. От време на време лунните лъчи се отразяваха в гладката метална повърхност на плаващите острови.