Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 61

— Предположението ти е правилно.

— Защо?

— Исках още веднъж да видиш как страдат тези, които си обичал, преди самият ти да издъхнеш в ужасни болки — пред погледите на твоите врагове.

— А с Данго защо постъпи така?

— Този човек си позволи да ме обиди. Наказах го, за да сплаша останалите и теб и освен това да се отърва от досадното му присъствие, като му причиня максимална болка. Така с един удар постигнах три цели.

— И коя беше третата?

— Да се позабавлявам, естествено.

— Така значи. Но защо точно тук? Защо избра Илирия?

— Ами просто не можах да се добера до Хоумфри. Този свят не е ли едно от любимите ти творения?

— Да.

— Тогава какво по-добро място?

Хвърлих цигарата и я стъпках с подметка.

— Франк, ти си по-силен, отколкото те мислех — рече той след малко, — защото веднъж вече си успял да го убиеш. Той ме надви и ми отне нещо, което за мен е безценно…

Изведнъж се озовах отново на Хоумфри, седнал в моята градина на покрива, захапал ароматна пура, а до мен се бе настанила онази гладко избръсната маймуна на име Луис Бригс. Току-що бях отворил плика и плъзгах поглед по списъка от имена, който ми бе дал. Значи това не е било телепатия. Само спомен и миг на прозрение.

— Майк Шандон — произнесох едва чуто.

— Той. Не знаех какво представлява, инак никога нямаше да му върна живота.

Трябваше да се досетя по-рано. Искам да кажа, за това, че всичките ги е върнал към живот. Трябваше, но бях твърде зает с мислите си за Кати и отмъщението.

— Ах, ти, глупав кучи син — произнесох аз. — Глупав, тъп кучи син…

* * *

Едно време, във века, в който и аз се бях родил, известен като двайсети, изкуството, или занаятът — какъвто вероятно е конкретният случай — на шпионажа се радваше на далеч по-широко обществено внимание и възхищение, отколкото принадлежността, да речем, към американската морска пехота или десантните части. Главната причина, предполагам, беше в прогресивно нарастващото международно напрежение. Бедата е, че като всяко особено полезно нещо шпионажът постепенно взе да се изплъзва от външен контрол. В дългата история на популярните герои, от ренесансовите принцове до бедните хлапета, които живеят честно, работят здраво и се оженват за дъщерите на своите шефове, човекът с цианидната капсула в зъба, в който се влюбва красивата доносница, помагайки му да осъществи инак невъзможната мисия, в която на всяка крачка има секс и насилие, или с други думи любов и смърт, този образ бе достигнал своя апогей именно в седмото десетилетие на двайсети век и дълго след това караше мнозина да си спомнят за него с известна носталгия — като за новогодишните празненства в средновековна Англия. За разлика от дядо Коледа обаче, образът на шпионина има свой реално съществуващ прототип. Днес шпионите нерядко са прицел на всеобща насмешка, но в онези времена не беше точно така. Сигурно защото сега са ги оставили да слухтят за всякакви глупости, които сетне отнасят при някой, който ги въвежда в компютъра заедно с още хиляди на пръв поглед незначими факти, накрая се съставя доклад, друг, по-висш шпионин го подписва и той потъва забравен в архива. Както споменах по-рано, междузвездните войни са изключителна рядкост, а класическият шпионаж се занимава предимно с военни въпроси. Премахнете едното и другото скоро ще се окаже излишно. Или почти. Единствените истински талантливи и добре платени шпиони в наши дни са тези, които се занимават с индустриален шпионаж. Човекът, поднесъл в ръцете на конструкторското бюро на „Дженеръл Мотърс“ последното отроче на „Форд“, онзи, който е съумял да отмъкне последните модни тенденции, заложени в новата колекция на Диор, тези шпиони са оставали встрани от възторзите на публиката през двайсети век. Сега обаче те са единствените виреещи под слънцето. Напрежението, съществуващо в междузвездната търговия, едва ли подлежи на някакво измерване. Всичко, което е в състояние да осигури дори минимално предимство — нов производствен процес, секретно корабно разписание — може да бъде почти толкова важно, колкото е бил някога Манхатънският проект например. Ако някой притежава нещо подобно и вие го искате, тогава добрият шпионин струва теглото си, измерено в морска пяна за лули.