Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 65

След секунда нещо твърдо и остро се заби в гърба ми и аз се дръпнах наляво. Щом някой е решил, че трябва да ми види сметката, не подбирам особено начините да му отвърна със същото. Важното е ти да си първият.

Поредната вълна ни заля, Шандон натисна главата ми във водата и аз потърсих пипнешком камъка.

Първият ми удар бе париран от предмишницата, която той бе вдигнал навреме. В боя телепатите винаги разполагат с известно предимство, защото знаят какво им крои другият. Най-ужасното нещо обаче е да знаеш какво те чака и да не можеш да предприемеш нищо. Вторият ми удар попадна в лявото му око и той сигурно е зърнал надвисналата над него смърт, защото изрева като ранен звяр точно преди да го халосам по слепоочието. Ударих го още два пъти за по-сигурно, блъснах го и се претърколих встрани, а камъкът се изплъзна от разтворените ми пръсти и изчезна с плясък в морето.

Още дълго останах да лежа на брега, примигвайки към звездите, докато вълните миеха разгорещеното ми тяло, а трупът на моя враг се полюшваше във водата само на няколко крачки от мен.

Когато се съвзех, го претърсих и между множеството полезни дреболии открих и пистолет. Беше зареден, но без патрон в цевта.

Тоест искал е да ме убие с голи ръце. Смятал е, че му е по силите, и е бил готов да рискува, само за да осъществи желанието си. Спокойно можеше да ми пръсне черепа от сянката, но вместо това се беше вслушал в гласа на омразата си. Ако питате мен, щеше да е най-опасният човек, когото съм срещал, ако беше използвал мозъка си. Тъкмо затова обаче го уважавам. Макар че на негово място аз щях да постъпя по лесния начин. Никога не позволявам на чувствата ми да се месят, особено когато въпросът опре до насилие. Съобщих в полицията за нападението и Шандон беше погребан там, на Земята. Някъде в Далас съзнанието му се превърна в късче магнитна лента, която спокойно можеше да се побере върху човешка длан — всичко, които е бил някога или е мечтал да бъде — и която тежеше по-малко от грам. След трийсет дни и тя щеше да изчезне.

Седмици по-късно, в навечерието на моето заминаване, отново се върнах на онова място — точно на отсрещната страна на Токийския залив — и си помислих, че потънеш ли веднъж в Залива, връщане няма. Отраженията на вълните подскачаха върху неравната морска повърхност, сякаш ги виждах през илюминатора на хиперпространствен звездолет, и макар тогава да не съм го знаел, някъде едно зеленокожо човече ми се е присмивало. Готвело се е да ходи за риба в Залива.

* * *

— Ах, ти глупав кучи син — рекох аз.

VI

Най-много ме дразнеше фактът, че ще трябва отново да повторя всичко това. Съвсем скоро обаче към раздразнението започна да се добавя и страх. Веднъж вече Шандон бе сгрешил, оставяйки се да го ръководят чувствата. Със сигурност втора подобна грешка нямаше да има. Той беше силен и изключително опасен човек, а сега, както изглежда притежаваше нещо, което го правеше още по-опасен. На всичко отгоре лично аз го бях уведомил за присъствието си на Илирия, изпращайки онова съобщение до Грийн Грийн.