Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 62

Майк Шандон бе добър шпионин, най-добрият, който съм наемал. Винаги, когато си спомням за него, ме жегва чувството на завист. Той беше всичко, което някога съм мечтал да бъда.

Около пет сантиметра по-висок от мен и може би десетина килограма по-тежък. Очите му бяха с цвета на прясно полиран махагон, а косата му бе черна като индиго. Притежаваше невероятна грациозност, имаше изключително приятен глас и винаги беше облечен безупречно. Селско момче от галактическата житница Уава, с нюх към парите и скъпите удоволствия. Беше се образовал сам, докато пребивавал в поправителен център след някакво противообществено деяние. Библиотеката на центъра била чудесно обзаведена, а и той работел усърдно, уверен, че някой ден знанията ще му бъдат от полза за големия удар. Дори решили, че се е поправил, и може да се каже, че са били прави, като се има предвид огромният период, който изкарал на воля преди да го пипнат отново. Този факт също ме беше изненадал — говоря за това, че въобще са успели да го спипат, макар той самият да се държеше с подобаваща скромност и да твърдеше, че бил роден не за да управлява, а да се подчинява на чуждата воля — и винаги да бъде втори. Беше телепат и притежаваше изключителна, почти фотографска памет. Освен това беше здрав, силен и хитър, издържаше на всякакво пиене, а жените буквално се въргаляха в краката му. Та мисля си, че завистта ми не е била съвсем неоснователна.

Работеше за мен няколко години преди да го срещна лично. Наел го бе един от моите вербовчици, след което го беше изпратил на подготовка в групата за специални задачи към моето шпионско школо. Година по-късно той завършил втори по успех в класа. Междувременно бе станало ясно, че интересите му са главно в областта на фабричното разузнаване, както го наричахме тук. Името му започна да се мярка все по-често по страниците на разни поверителни документи и един ден реших да го поканя на обяд.