Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 58

Търпение Грийн Грийн. Търпение Грингрин-тарл. Търпение. Само след няколко дни ще се срещнем — може би по-скоро. Остана ти малко време.

Отговор нямаше, но аз и не очаквах да има.

На сутринта стана още по-трудно да се върви. През мъглата продължаваше да се сипе черен дъжд от пепел. От време на време земята се разтърсваше от слаби трусове, наоколо уплашено крякаха птици, които летяха в противоположна посока. Не ми обръщаха никакво внимание и аз се стараех да им отвърна със същото.

Хоризонтът на север сияеше от грамадни пожарища. Ако не притежавах безпогрешна ориентация за посоките на всички свои светове, щях да си помисля, че вървя към изгрева.

Изпитвах слабо разочарование.

И как не — та това беше истински пей’анец, почти Назован, представител на расата на най-изкусните отмъстители в цялата галактика, а се държеше като клоун пред омразния землянин. Добре де, ненавижда ме и жадува да ми види сметката. Но това едва ли е причина да бъде немарлив и да забравя чудесните традиции на своя древен народ. Вулканът не беше нищо повече от детско представление за силата, с която възнамерявах да се срещна. Чувствах се леко засрамен заради Грийн Грийн — подобна смешна грешка още в началото на играта. Дори през краткия период, когато чиракувах при моите учители, бях научил много по-ефектни методи за възмездие от тези, на които сега ставах неволен свидетел. Започнах да разбирам защо се е провалил на последния изпит.

Хапнах малко шоколад, докато вървях, отлагайки обедната почивка за по-нататък. Исках да преодолея на един етап остатъка от пътя и да оставя само няколко часа ход за следващата сутрин. Стараех се да поддържам равномерна крачка, а заревото пред мен продължаваше да нараства, из въздуха танцуваха едри черни прашинки и земята под краката ми се разтърсваше на всеки час.

Някъде по пладне върху мен неочаквано се нахвърли бивнеста мечка. Опитах се да я поставя под мисловен контрол, но не ми се удаде. Убих я и проклех онзи, който я бе превърнал в неовладяемо чудовище.

Мъглата вече даваше първи признаци за разсейване, но сипещата се от небето пепел наново се усили и видимостта оставаше непроменена. Вървях в някакъв неизменен сумрак и непрестанно кашлях. Наложи се да позабавя темпото заради затрудненията, които срещах по пътя си, и най-сетне добавих още един ден към плана на експедицията.

Все пак, докато се спусне нощта, успях да наваксам. Знаех, че мога да стигна Ахерон преди обяд на идния ден.

Намерих сухо местенце за бивак върху невисок хълм, покрит с термитници, стърчащи като брадавици в различни посоки. Почистих доколкото можах дрехите си, разпънах одеялото, стъкнах огън и хапнах. След това изпуших последната си пура, добавяйки своя дял към всеобщото замърсяване на въздуха, и се пъхнах в спалния чувал.

Когато това се случи, вече сънувах. Не мога да си спомня точно какво, зная само, че в началото беше нещо приятно, но нататък заплашваше да се превърне в кошмар. Помня, че се въртях неспокойно в леглото от клони и изведнъж осъзнах, че съм буден. Останах със затворени очи и се отпуснах на една страна, стараейки се да дишам равномерно. Ръката ми докосна пистолета. Лежах и се ослушвах за шумове, предвещаващи опасност. Отворих ума си за околния свят.