Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 56

Момиче, птичка, цял един свят, глътка вода и Данго Ножа, разцепен от главата до петите.

Кръговратът на спомените придава болка на мислите, картините, чувствата и неизменното „кой-какво-защо?“ Сънят, проводникът на спомените, ми помага да съхраня душевно равновесие. Това е всичко, което зная за него. Не мисля обаче, че проявих безсърдечност, когато се пробудих на следващата сутрин с твърдото намерение да доведа докрай това, с което се бях заел.

* * *

Очакваха ме петдесет-шестдесет мили още по-пресечен терен. Местността ставаше все по-скалиста, почвата под краката ми — кална и хлъзгава.

Дърветата изглеждаха някак други, а животните — различни от онези, които бях оставил. Срещаха се и пародийни форми на някои създания, заради които бях изпитвал такава гордост. Моят среднощен цвъркач сега издаваше отвратителни скърцащи звуци, всички насекоми имаха жила, а цветята направо воняха. Не зърнах нито едно право дърво. Стеблата им все бяха изкривени или полегнали. Моите стройни като газели леогахи куцукаха като инвалиди. Някакви дребни животинки ми се зъбеха и щъкаха наоколо. Други, по-едри, имаха доста заплашителен вид.