Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 54
Роджер Желязны
Когато бях на петнадесет, открих съвсем мъничък скорец под дървото в градината зад нашата къща. И двете му крачета бяха прекършени. Така поне ми се стори, защото стърчаха встрани от тялото под неестествен ъгъл, а птичето седеше на дупе със смачкана опашчица. Щом се наведох над него то отвори човка и изви глава назад. Забелязах, че цялото му телце е покрито с мравки, вдигнах го и го почистих. Сетне потърсих място, където да го настаня. Взех една кошница, покрих дъното й с мека трева и я поставих върху дървената маса в градината. Опитах се да нахраня нещастното птиче с капкомер с мляко, но всеки път то се задавяше. Зарязах го и отново се заиграх в градината. Когато по-късно наминах да го видя, открих, че в тревата са се настанили пет или шест едри черни бръмбара. Изхвърлих ги отвратен. На другата заран, когато се върнах с още мляко и капкомера, пак имаше бръмбари. Почистих кошницата. По-късно през същия ден забелязах една черна птица, надвесена над ръба на кошницата. Подир миг тя отлетя. Продължих да наблюдавам и птицата се върна още три пъти през следващия половин час. Отново отидох при кошницата и видях още бръмбари. Едва тогава осъзнах, че птицата ходи на лов и ги носи за храна на малкото. Оставяше ги край него, но то не беше в състояние да ги поглъща. Същата нощ, изглежда, го бе открила някоя котка. Намерих само пера и малко кръв в кошницата, когато пристигнах на сутринта с моя капкомер и млякото.