Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 49

Страх, разпознаване, страх… Имаше дори един кратък миг на объркване и паника.

Все неща, които не биваше да виждам.

Освободих го и то остана край мен, успокоено от вкуса на бисквитата. Ала първоначалната му реакция бе твърде необичайна, за да я подминавам с лека ръка. Безпокоеше ме единствената възможна причина за нея.

Навлизах във вражеска територия.

Приключих със закуската и отново поех на път. Спуснах се в една мъглива долчинка и когато я напуснах, мъглата продължаваше да ме заобикаля. Небето почти изцяло беше закрито от облаци. Пред мен припкаха дребни животинчета, но аз се отказах от опитите да въздействам на умовете им. Вървях напред, от устата ми бликаше бяла пара и се разтваряше във влажния въздух. Внимателно заобиколих два енергоизточника. Не ми се щеше да ги използвам, защото незабавно щях да издам местонахождението си за всички чувствителни прибори.

Какво е енергоизточник ли? Всеки свят разполага с многобройни, често менящи се енергетични точки на гравитационната си матрица. Определени машини или достатъчно талантливи хора могат да се включват в тези места и да действат като батерии, кондензатори или разпределителни табла. С други думи, енергоизточникът е нещо като извор на природна енергия и терминът е познат само на онези, които знаят как да го използват. Засега се въздържах да го правя, защото все още не знаех кой е противникът ми, а всички Назовани обикновено притежават тази способност.

Ето защо позволих на мъглата да навлажни дрехите ми и да помътни блясъка на обувките ми, въпреки че можех да се изсуша за миг. Крачех, стиснал тоягата в лявата ръка, а дясната бе свободна и готова да извади пистолета и да стреля.

Ала никой и нищо не направи опит да ме нападне. По пътя си не срещнах нито едно живо същество.

Вървях до вечерта и сигурно изминах поне двайсет мили през този ден. Не заваля, но влагата проникваше навсякъде. Открих една малка пещера в хълмовете, които заобикалях, изпънах микроодеялото — пластотъкан с размери десет на десет стъпки и дебелина не повече от три молекули — за изолация срещу калта и влагата, хапнах сушено месо и заспах, положил пистолета под главата си.

* * *

Утрото бе също толкова мрачно, колкото нощта и предния ден, а мъглата се бе сгъстила. Подозирах, че всичко това е следствие от външна намеса, и затова гледах да се придвижвам предпазливо. Ако си въобразява, че ще успее да ме стресне със сенките, мъглата, студа и отчуждението на собствените ми създания — лъже се. Дребните житейски неудобства пробуждаха раздразнението и подхранваха гнева ми, ала и едното, и другото служеха само като допълнително гориво към твърдото ми намерение да се справя с проблема час по-скоро.

През втория ден предимно се изкачвах. Едва привечер стигнах последния хълм и поех надолу. Някъде по това време си намерих и спътник.

Вляво се появи светлинка и продължи успоредно с мен. Витаеше на височина от две до осем стъпки от земята, а цветът й варираше от бледожълт през оранжев до бял. За по-малко от секунда беше в състояние до се доближи и отдалечи. Понякога изчезваше, ала сетне изникваше отново. Какво бе това — блуждаещ огън, изпратен да ме примами в някой овраг на тресавището? Вероятно. Любопитството ми остана незадоволено и аз продължих да й се любувам и дори бях радостен, задето вече си имах компания.