Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 47
Роджер Желязны
Погледнах на монитора за наличие на изкуствени източници на светлина, но нямаше. Флопсус изскочи зад хоризонта и добави сиянието си към това на сестра си. Подир около половин час вече различавах съвсем ясно контурите на лежащия под мен континент. Съчетавайки картината отвън със спомените и усещанията си, поех управлението и насочих въздухолета надолу, следвайки лъкатушещия курс на падащо листо в безветрен ден. Езерото, наречено Ахерон, в чийто център се намираше Островът на мъртвите, бе разположено, по мои изчисления, на около шестстотин мили северозападно.
Облаци изникнаха далеч под мен. Продължих да се нося нататък и те постепенно изчезнаха. След още половин час загубих значителна височина, но затова пък бях доближил целта с четирийсет мили. Чудех се дали вече не съм задействал някое радарно устройство. Малко по-нататък ме застигнаха височинните ветрове, та се наложи да се преборя с тях, накрая се предадох, спуснах се с няколкостотин стъпки и така избягнах най-силния пласт от течението.
През идващите няколко часа следвах без особени проблеми своя курс на север и на запад. На височина около петдесет хиляди стъпки все още се намирах на четиристотин километра от целта. Продължих да се питам дали вече не съм задействал някое радарно устройство.
През следващия час обаче се снижих с двайсет хиляди стъпки и изминах около седемдесет мили. Полетът вървеше чудесно.
Най-сетне на изток се появи фалшива зора и аз се спуснах с около миля, за да се озова под нея. При това скоростта ми нарасна значително. Имах чувството, че се спускам в океан — от по-светлата вода на повърхността към мрака на дълбините.
Ала светлината продължаваше да ме следва. Наложи се отново да променя височината, за да я избегна. Скрих се временно в един попътен облак, определих местонахождението си и продължих да се спускам. Колко ли мили ми оставаха до Ахерон?
Двеста, може би.
Светлината ме застигна, обгърна ме и продължи нататък.
Спуснах се на петнадесет хиляди стъпки и спечелих нови четирийсет мили. Изключих още няколко антигравитационни елемента.
Кръжах на височина три хиляди стъпки, когато зърнах първите белези на истинската зора.
Продължих така още десетина минути, снижих се рязко, избрах едно подходящо местенце и се приземих.
Слънцето разцъфна на изток, а аз бях на стотина мили от Ахерон — плюс-минус десет. Вдигнах прозрачния похлупак, дръпнах шнура на взривното устройство, изскочих от кабината и побягнах.
Само след минута въздухолетът се сплеска като спукана гума и започна да дими. Забавих крачка, ориентирах се и поех през полето към мястото, където започваха дърветата.
V
Само за няколко минути Илирия се върна при мен и всичко бе така, сякаш не я бях напускал никога. Процеждащата се през горската мъгла слънчева светлина бе оцветена в розово и кехлибарено, върху листата и тревата блестяха капчици роса, въздухът беше хладен и ухаеше сладко на влажна почва и хумус. Една мъничка жълтеникава птичка се завъртя над главата ми, кацна лекичко на рамото ми, полюшка се там в продължение на дузина крачки и хвръкна. Спрях да си отрежа тояга и миризмата на бреза ме върна обратно в Охайо и при потока, край който като малък дялках свирки от върбови клонки, кръстосвах привечер мочурищата или излизах да бера диви ягоди. И наистина не след дълго се натъкнах на цял храст къпини, откъснах една шепа, смачках ги и поех уханието на свежия им сок. Яркочервен гущер с кръст на гърба се размърда лениво върху камъка, на който се припичаше, после с един подскок се озова на обувката ми. Докоснах го лекичко с пръст по главата, изтиках го и продължих. Когато погледнах назад, жълтеникавите му очи се втренчиха в моите. Крачех под дървета, чиито корони се издигаха на четиридесет-петдесет стъпки и от време на време върху челото ми падаха едри капки. Птиците и насекомите също се пробуждаха. Голямошкембест свиркач поде близо десетминутната си свистяща песен. Някъде вляво от мен се обади друг, приятел или роднина. Шест пурпурни цветя, наричани
