Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 46

Свободен полет.

Колко по-лесно щеше да е, ако този, който ме очакваше долу, на Илирия, беше човек. Защото сега имах чувството, че всички мои оръжия са по-скоро бутафорни. Ако беше човек, нямаше да си правя труда дори да ги поглеждам. Но Грийн Грийн не беше човек, той не беше дори пей’анец — което само по себе си е достатъчно страшно. Той беше много повече от двете.

Той бе Назован с Име, макар и погрешно, а Назованите умеят да въздействат на другите живи същества и дори на обкръжаващата ги среда, когато се издигнат и се слеят със сянката, която се крие зад Името. Не искам да изпадам в теологични разсъждения. Чувал съм най-различни строго научни обяснения за всякакви подобни явления, ако ви интересуват понятия като самопредизвикана шизофрения в комбинация с божествен комплекс и екстрасензорни способности. Изберете си което ви харесва, но не забравяйте колко години продължава обучението на всеки конструктор на светове и броя на кандидатите, които успяват да го завършат.

Усещах, че все пак разполагам с известно предимство пред Грийн Грийн, защото срещата ни трябваше да се осъществи на моя свят. Друг е въпросът от колко време е там долу и каква каша е успял да забърка, и той ме тревожеше далеч повече. Какви промени е предизвикал? Едно бе сигурно — примамката беше подбрана перфектно. Колко перфектно обаче е заложил клопката? С какво предимство смята, че разполага? Каквото и да е, не можеше да бъде напълно сигурен, тъй като се противопоставяше на друго Име. Нито, естествено, аз.

Да ви се е случвало да присъствате на бой между betta splendens, вид хищни сиамски риби? Няма нищо общо с боя на петли, с кучешкия бой, със сраженията между кобра и мангуста или каквото и да било друго стълкновение. Достатъчно е да поставите два мъжки екземпляра в един аквариум. Те се раздвижват веднага, разтварят брилянтните си перки и се превръщат в бясно мятащи се червено-зелени сенки, раздуващи своите дихателни мембрани. Това създава илюзия, че са се превърнали в нещо много по-едро от онова, което са в действителност. Накрая се приближават предпазливо, застават неподвижно за десетина-петнайсет секунди, оставяйки на теченията да ги носят. После се раздвижват, но толкова бързо, че човешкото око просто не е в състояние да проследи какво се случва. Отново забавят темпото и се плъзгат по течението. Пак внезапно движение, като феерия от различни цветове. Застиване. Движение. И така в същия ритъм. Но не се оставяйте да ви излъже привидното еднообразие. След известно време ги обгръща червеникава пелена. Движение. Застиване. Челюстите им са сключени. Отминава минута, после още една. Едната от двете риби разтваря челюсти и отплува встрани. Другата потъва бавно надолу.

Така си представях и аз нашата предстояща схватка.

Подминах луната, черният масив на планетата продължаваше да расте пред мен, закривайки звездите. С наближаването скоростта ми започна да се забавя. Автопилотът продължаваше да следва предварително зададения курс и постепенно изравни полета. Първото, което зърнах под себе си, бе блясъкът на луната върху стотици езера, като разпръснати по земята монети.