Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 41

Страхът и тъгата…

Защо точно сега? Защо бе избрал този момент?

Защото друг можеше и да няма.

Искам да кажа, че според Мерлинг може би ми предстоеше рисковано начинание, от което връщане нямаше. Това значи трябваше да е нашата последна среща.

„Който и да си ти, аз ще крача редом с теб и ще бъда твой водач, винаги щом ти потрябвам“ — се казваше за Познанието, но все едно че бе написано за Страха. Като си помислиш, между двете неща има толкова много общо.

А страхът оставаше.

За тъгата не разговаряхме. Нямаше да е редно. Говорехме за световете, които бяхме сътворили, за местата, построени със собствените ни ръце, за всички науки, които са въвлечени в превръщането на боклуците в околна среда, и накрая заговорихме за изкуството. Екологичната игра е по-сложна от която и да било шахматна партия и надхвърля възможностите на най-добрите компютри. Това е така, защото дълбоко в същността си проблемите са по-скоро естетически, отколкото научни. Необходима е цялата мисловна мощ, заключена зад седемте врати на човешкия мозък, плюс още една искра, която често наричат вдъхновение и която е определящият фактор. Обсъждахме тези вдъхновения, много от които все още съществуват, а нощният морски вятър се вдигна, засвистя в ушите ни и стана толкова студен, та се наложи да залостя прозорците и да стъкна малък огън, който хвърляше ярки отблясъци по каменните стени. Не мога да извикам в паметта си нито една от думите, които разменихме през онази нощ. Това, което остана съхранено завинаги в мен, бяха беззвучните картини, които обменяхме — сега вече спомени, изровени от праха на времето. „Това е всичко“ — рече той накрая и след малко дойде зората.

Още при първите лъчи на слънцето той донесе обещаните корени от глитен и поседя край мен, докато аз се заех с последните приготовления.

Някъде след около три часа повиках прислугата и им наредих да наемат оплаквачи и да изпратят вестители горе в планините, които да отворят семейната гробница. След това с помощта на Мерлинговата апаратура пратих официално съобщение до другите двадесет и петима Назовани с Имена и до онези, които изрично ми бе посочил за свои приятели, познати и близки и които би желал да присъстват на погребението му. Едва тогава се заех да подготвям древното зеленикаво тяло, което тъй дълго бе обитавал, пътьом хапнах набързо в кухнята, а накрая запалих пура и излязох на огрения от слънцето морски бряг, където оранжевите и жълти платна отново пореха към хоризонта, избрах една останала от прилива локва, седнах в нея и се обвих в облак дим.