Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 39

— Разкажи ми какво се е случило.

— Снимки — отвърнах. — Получавам снимки на хора, които съм познавал — хора, които са мъртви от доста време. Всички са умрели на Земята и наскоро узнах, че менталните им записи са били откраднати. Което означава, че е напълно възможно да са живи, някъде. А после получих това.

Подадох му плика с подпис „Грийн Грийн“. Той го разгледа и прочете внимателно бележката.

— Знаеш ли къде е този Остров на мъртвите?

— Да, на един свят, който създадох.

— Там ли отиваш?

— Аха. Налага се.

— Предполагам, че този Грийн Грийн е Грингрин-тарл от град Дилпей. Той те мрази.

— Защо? Та аз дори не го познавам.

— Няма значение. Вбесява го дори фактът, че съществуваш, и иска по някакъв начин да ти отмъсти за това. Тъжно е, мисля.

— Наистина. Особено ако успее. Но по какъв начин го дразня със съществуването си?

— Ти си единственият чуждоземец, Назован с Име. Беше време, когато вярвахме, че само пей’анците са в състояние да познаят учението, което ти предадох — и то само шепа от тях. Грингрин е един от тези избраници. Трябваше да бъде двадесет и седмият, но се провали на последния изпит.

— На последния изпит? А аз го мислех за съвсем формален.

— Не е. Може и да ти се е сторил такъв, но грешиш. И така, след като близо половин век се учи при Делгрен от Дилпей, той не беше допуснат в кръга на посветените. Това го огорчи. Взе да разправя наляво и надясно, че последният допуснат дори не бил пей’анец. След това напусна Мегапей. С неговите познания естествено не беше никак трудно да стане богат.

— И кога се е случило това?

— Преди няколкостотин години. Да речем шестстотин.

— И ти смяташ, че през цялото това време не само е хранел омраза към мен, но е подготвял своето отмъщение?

— Да. Няма за къде да бърза, а и доброто отмъщение изисква щателна подготовка.

Често можете да чуете подобни причудливи изявления от устата на един пей’анец. Въпреки невероятната си цивилизованост те са успели да превърнат отмъщението в начин на живот. Не се и съмнявам, че това е една от причините, задето броят им непрестанно намалява. Някои от тях дори водят специални дневници за отмъщенията си — всъщност безкрайно дълги списъци на всички онези, които възнамеряват да накажат, заедно с точни сведения за степента, на която се намират в настоящия момент плановете за отмъщение. Самият акт на отмъщение не струва и пукната пара за уважаващия себе си пей’анец, ако не е достатъчно сложен, внимателно планиран и не бъде приведен в действие немалко години след причината, която го е предизвикала. Както ми обясниха, удоволствието произхожда най-вече от процеса на подготовка и свързаните с него приятни очаквания. Моментът на смъртта, унижението или обезумяването е твърде кратък и лишен от подобни сладости. Мерлинг веднъж ми призна, че имал три подготвяни отмъщения, всяко вече над хиляда години, и че не го смятал за рекорд. По-скоро това е начин на съществуване. Той им носи успокоение, осигурява им източник на приятни мисли във всеки миг, когато животът поднася неочаквани изненади и когато нещата не вървят, свързан е с безкрайна верига от малки победи, които накрая неизменно водят до осъществяването на замисъла, и е оцветен с багрите на естетическата наслада от добре свършената работа — някои дори му придават мистичен характер, — да не говорим за триумфалния миг, за венеца на това търпеливо творчество, когато тайната става всеобщо достояние. От най-малки децата разучават различни системи, за да се запознаят с опита по този толкова вълнуващ проблем. Аз самият трябваше да наваксвам и все още усещам, че познанията ми куцат.