Читать «Островът на мъртвите» онлайн - страница 38

Бях спрял пред кулата на Мерлинг, но дори нямах представа за името му. Мерлинг, един от двадесет и шестимата Назовани с Имена.

Приливната камбана удари и в същия миг се появи младият пей’анец и ме изведе по виещата се стълба на върха. Влезе пред мен в стаята и аз чух гласа на Мерлинг.

— Дра Сандоу е дошъл да ви види — обяви младежът.

— Тогава покани го да влезе.

Младият пей’анец се върна при вратата и ми каза:

— Той ви кани да влезете.

— Благодаря.

Прекрачих прага.

Мерлинг седеше с гръб към мен и с лице към прозореца, който гледаше към океана — точно както си го представях. Трите големи стени на неговата разтворена като ветрило стая бяха бледозелени и полупрозрачни като кехлибар, а леглото му бе дълго, ниско и тясно. На една от стените имаше грамаден пулт, целият покрит с прах. На ниската масичка до леглото, която изглеждаше сякаш не е била местена от векове, все още стоеше миниатюрна порцеланова фигурка на подскачащ делфин.

— Добър вечер, дра — рекох аз.

— Ела за да те разгледам по-отблизо.

Заобиколих креслото му и застанах отпред. Беше поотслабнал и кожата му имаше по-тъмен оттенък.

— Бързо пристигна — рече той, докато шареше с очи по лицето ми.

Кимнах.

— Нали каза „веднага“.

Той издаде нисък, съскащ звук, което е пей’анският еквивалент на смях.

— Как се отнасяш към живота?

— С уважение, почит и страх.

— Какво работиш сега?

— Едно свърших, друго още не съм почвал.

— Сядай де.

Той посочи една пейка до прозореца и аз се настаних на нея.