Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 64

— Дарлин, ченгето по очите му ще го познаеш. Те са страшно самоуверени. Доста време съм вече в тоя бизнес и знам всичките им мръсни ченгесарски номера. Белязаните банкноти, маскировката… Ако не можеш да познаеш по очите, парите гледай. Целите са изпонадраскани с молив.

— А как да им видя парите? Толкова е тъмно тука, че и очите им едва-едва ги виждам.

— Ммм-да. Значи трябва да ти измислим нещо. Не ми се ще да киснеш по столовете на бара. Току-виж, си се опитала да предложиш двойно мартини на шефа на полицията!

— Пусни ме тогава да танцувам на сцената! Знам един страхотен танц…

— О, я да мълчиш! — викна й Лана. Ако Джоунс узнаеше, че вечер има полиция в заведението, тогава сбогом и на преоценения чистач. — Слушай сега, Дарлин, няма да казваш на Джоунс, че изневиделица цялата полиция е взела да ни се мъкне тука вечер. Нали знаеш какви са чернокожите на тема „ченгетата“? Може да се уплаши и да напусне, пък аз нали се мъча да му помогна да не се скита по улиците…

— Добре — обеща Дарлин. — Ама аз вече никакви пари не мога да изкарам, защото все ме е страх, че тоя на съседния стол е полицай. А знаеш ли какво ни трябва тук, за да изкарваме пари?

— Какво? — троснато попита Лана.

— Трябва ни животинче.

— Каквооо?! Господи боже!

— Няма да чистя на никакви животни! — обади се Джоунс, като звучно удряше парцала в краката на столовете.

— Ела насам и мини тук под тези столчета! — викна след него Лана.

— Така ли? Уау! Значи сме пропуснали нещо, а? Хей!

— Погледни във вестника, Лана — продължи Дарлин. — Почти половината заведения на нашата улица си имат животинки.

Лана разгърна вестника и през пушилката, изпусната от Джоунс, започна да разглежда рекламите на баровете.

— Я колко отворена била тая Дарлин! Сигурно ти се ще да станеш и управителка на бара, а?

— Не, госпожо.

— Добре, но запомни какво си казала — рече Лана и проследи с пръст рекламите. — Гледай: змия в бара на Джери, гълъби в „104“, малко тигърче, шимпанзе…

— И народът точно там отива — прекъсна я Дарлин. — В тоя бизнес човек трябва да е в крак с модата.

— Благодаря за съвета. И тъй като идеята е твоя, някакви предложения?

— Предлагам единодушно да се изгласуваме против превръщането на бара в зоологическа градина.

— Търкай си пода!

— Може да използваме мойто какаду — каза Дарлин. — Репетирам с него един бомбастичен танц. И птичето е толкова умничко! Трябва да го чуеш само как говори!

— В баровете за негри гонят женските пиленца например.

— Дай възможност на птичето да опита! — замоли се Дарлин.

— Уаууу! — провикна се Джоунс. — Глей само — приятелчето ти, сиракът, пристигна. Време е за благотворителности!

Джордж се мъкнеше откъм вратата, облечен в размъкнат червен пуловер, бели дънки и бежови заострени ботуши. По двете му китки с химикалка бяха „татуирани“ кинжали.

— Извинявай, Джордж, но днеска нямам нищо за сираците — бързо каза Лана.

— Видя ли сега? Твоите сираци най-добре да се обърнат към УНИЦЕФ-та — рече Джоунс и изстреля малко дим по посока на кинжалите. — На нас нещо ни е трудно да плащаме заплатите, та благотворението оттук трябва да започне.