Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 63

— Значи това била лелята на полицая Манкузо! Само той може да има такова чучело за леля! — изсумтя Игнациус.

— Аййй! — весело изписка мисис Райли. — Санта!

— Гледайте, дечица! — викна сивокосата, подобно на рефер, и тресейки се, започна да се свлича все по-ниско и по-ниско, докато стигна почти до земята.

— О, боже мой! — прошепна Игнациус на вятъра.

— Ще ти се заметне някоя жила мари, жено! — изсмя се мисис Райли. — Или пода ще вземеш да ми пробиеш!

— Я стига толкоз, лельо Санта — обади се навъсено полицаят Манкузо.

— Няма стига, няма! Та нали сега дойдохме! — отвърна тя, изправяйки се в ритъма на музиката. — Кой викаше, че бабите не могат да танцуват, а?

Разперила ръце, тя полетя по пистата от линолеум.

— Леле божке! — възкликна мисис Райли и се изкикоти, накланяйки шишето с уиски към чашата си. — Ами ако Игнациус си дойде и види това?

— Да върви по дяволите!

— Санта! — стъписа се мисис Райли.

Шокирана е, отбеляза Игнациус, но и мъничко доволна.

— Веднага престанете там! — писна през кепенците мис Ани.

— Тая пък коя е? — попита Санта мисис Райли.

— Престанете или ще се обадя в полицията! — изфъфли мис Ани.

— Моля ви се, стига толкоз! — нервно се примоли полицаят Манкузо.

Пета глава

I

Зад бара Дарлин доливаше вода в наполовина пълните бутилки с алкохол.

— Ей, Дарлин! Я чуй тая дивотия — изкомандва Лана Лий, като сгъна вестника и го притисна с един пепелник, за да не се обръща. — „Фрида Клъб, Бети Бампър и Лиз Стийл, живущи на Сейнт Питър стрийт №796, бяха арестувани снощи в «Ел Кабай» по обвинение в неприлично държане и нарушаване на обществения ред. Според полицаите, взели участие в ареста, инцидентът е започнал, когато неидентифициран мъж направил предложение на една от жените. Двете й приятелки го нападнали и той избягал. Лиз Стийл запратила по бармана стол, а другите две заплашвали клиентите с високите столчета от бара и с изпочупени бирени бутилки. Посетителите твърдят, че избягалият мъж бил с обувки за боулинг.“ Какво ще кажеш, а? Е такива ни развалят квартала! Честно момче прави опит да се сближи с една от тия лесбийки, а те се опитват да го претрепят. Колко хубаво и почтено беше кварталчето едно време… А сега — само педерасти и лесбийки! И нищо чудно, че бизнесът запада. Лесбийки не мога да понасям! Не мога и това си е!

— А тук при нас нощно време идват само цивилни — рече Дарлин. — Що не пуснат цивилните подир такива мацки?

— Заведението ми почти се е превърнало в полицейски участък! Правя, струвам и накрая какво излиза — благотворителен спектакъл за сдружението „Полицейско милосърдие“! — Лана беше отвратена. — Колкото щеш свободни места и само няколко ченгета, които си подават сигнали! А аз половината от времето си трябва тебе, умнице, да те гледам, да не вземеш да им пробутваш пиене.

— Добре де, Лана — заоправдава се Дарлин. — Как да ги различавам? За мене всички мъже са еднакви. — Тя се изсекна. — Гледам да си изкарам хляба!