Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 66

Завеждащият щастливо се огледа наоколо — навсякъде се виждаха плодовете от работата на мистър Райли. Върху бюрото на мис Трикси бе закрепена огромна табела с надпис: МИС ТРИКСИ, а в един от ъглите й с цветен молив бе изрисувана старомодна китка. На неговото бюро имаше друга табела: СЕНЬОР ГОНЗАЛЕС, която бе украсена с кръста за храброст на крал Алфонсо. Върху една от колоните бе закован кръст, съставен от няколко части, две от които гласяха: ДОМАТЕН СОС „ЛИБИ“ и ЖЕЛЕ „КРАФТ“ и бяха подготвени, според думите на мистър Райли, за боядисване в кафяво на черни резки, които да загатват дървесните линии. Върху кантонерките, в няколко празни кутии от сладолед, вече никнеха бобови филизчета. Пурпурночервените пердета от монашеско сукно до прозореца на мистър Райли създаваха атмосфера на размисъл в кантората. През тях слънцето хвърляше кърваво сияние върху почти еднометровата статуя на св. Антоний, поставена недалеч от боклукчийско кошче.

Работник като мистър Райли едва ли се беше раждал досега. Каква всеотдайност! Какъв интерес към работата! Той дори възнамеряваше веднага щом клапата му позволеше, да посети фабриката, за да провери как могат да се подобрят условията там. Другите служители винаги се бяха отнасяли немарливо и с равнодушие.

Вратата бавно се отвори и на прага се появи мис Трикси, предшествана от една огромна кесия.

— Мис Трикси! — отбеляза Гонзалес с най-строгия според възможностите си глас.

— Кой?! — неистово извика тя.

Сетне сведе поглед надолу към парцаливата си нощница и бархетния пеньоар.

— Ох, божичко! — изфъфли тя. — Вярно, че навънка ми беше малко хладно.

— Веднага си вървете вкъщи!

— Студено е бе, Гомес.

— Съжалявам, но в такъв вид не може да останете в „Панталони Ливай“.

— Пенсионираш ли ме?

— Не! — проскърца гласът на Гонзалес. — Просто искам да се върнете у дома и да се преоблечете. Живеете на съседната пресечка, така че побързайте.

Мис Трикси се потътри обратно и затръшна вратата след себе си. След мъничко се върна, взе кесията, която бе оставила на пода, и пак затръшна вратата.

Когато Игнациус пристигна с един час закъснение, тя още не се беше върнала. Гонзалес слушаше как тежките и бавни стъпки на мистър Райли отекваха по стълбите. Вратата широко се разтвори и се появи чудесният Игнациус Дж. Райли, преметнал около врата си карирана кърпа с размерите на шал и затъкнал единия й край в палтото.

— Добро утро, сър! — величествено рече той.

— Добро утро — отвърна му Гонзалес със задоволство. — Добре ли пътувахте насам?

— Общо взето, да. Подозирам, че шофьорът имаше скрити състезателни заложби. Непрекъснато трябваше да го предупреждавам. Стигна се дотам, че се разделихме с известна доза враждебност и от двете страни. Къде е представителката на нежния пол тази сутрин?

— Наложи се да я отпратя вкъщи, защото дойде на работа по нощница.

Игнациус се начумери:

— Не разбирам защо сте я отпратили, като се има предвид, че тук не държим на условностите. Ние сме едно голямо семейство. Дано само да не сте наскърбили душата й! — Той наля чаша леденостудена вода от хладилника, за да полее бобчетата си. — Не бива да се изненадвате, ако някоя заран и аз дойда по пижама. Намирам, че подобно облекло е доста удобно.