Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 65

— Е? — обади се Джордж.

— Сиропиталищата днес май са пълни с хулиганчета — отбеляза Дарлин. — На твое място, Лана, нищичко не бих им дала. Мене ако питаш, тоя е страхотен изнудвач. И е сирак, колкото аз съм английската кралица!

— Я ела — обърна се Лана и изведе Джордж на улицата.

— Кво става бе? — попита той.

— Не мога да говоря пред тия смотаняци — обясни му Лана. — Новият чистач не е като предишния. Откак те мярна тоя умник, все за сирачетата пита. Не ми вдъхва доверие. Пък и вече си имам неприятности с ченгетата.

— Вземи си друг. Колкото щеш ги има.

— За това, дето му плащам, и кьорав ескимос не мога да намеря. Сдобих се с него почти като при сезонно намаление. А и той си мисли, че ако напусне, ще го натопя за скитничество. Чиста печалбица си е това, Джордж. А в моя бизнес трябва да си отваряш очите на четири за изгодната сделка. Не е ли така?

— Ами аз?

— Тоя Джоунс ходи да обядва между дванайсе и дванайсе и половина. Ти идвай значи към един без петнайсе.

— А кво ще правя с пакетите по цял следобед? До три часа ще са ми вързани ръцете. Не ща да ги разнасям нагоре-надолу.

— Давай ги на гардероб на автогарата. Аз съм съгласна. Само гледай да са на сигурно място. Ще се видим утре.

Лана се върна в бара.

— Дано да си го чупила това хлапе — рече Дарлин. — Някой трябва да го наклевети него!

— Уау!

— Хайде бе, Лана. Дай да се опитаме с мойто птиче. Грешка нямаме!

— Едно време киванистите обичаха да влязат в заведение и да позяпат някоя готина мацка как леко се разкършва. Сега пък трябвало да има и животинка! Знаете ли какво му е на народа? Всички са превъртели! Не е леко да си изкарваш честно хляба в днешно време. — Лана си запали цигара и гледаше да не остане по-назад с облаците от Джоунс. — Добре. Ще й направиме прослушване на птицата. Положително ще се чувствам по-спокойно, като си на сцената с пилето, отколкото на бара с ченгетата. Донеси да го видим тона проклето пернато.

II

Гонзалес седеше до малката си печица, заслушан в шума на реката, а спокойната му душица се рееше из някаква нирвана, там, високо над двете антени на „Панталони Ливай“. Подсъзнателно усещаше топуркането на плъховете, миризмата на стара хартия и дърво и онова налудничаво чувство, което извикваха у него торбестите му панталони „Ливай“. Той изпусна тънка струйчица филтриран дим и като добър стрелец насочи пепелта от цигарата си точно към центъра на пепелника. Случило се беше невъзможното: животът в „Панталони Ливай“ бе станал дори още по-приятен. Благодарение на мистър Райли. Коя ли милостива орисница бе спуснала Игнациус Дж. Райли върху износените и прогнили стъпала на „Панталони Ливай“?

Работеше за четирима. Под сръчните му ръце архивът сякаш се топеше. И беше тъй любезен към мис Трикси; търкания в кантората почти нямаше. Гонзалес бе затрогнат от онова, на което стана свидетел вчера следобед — паднал на колене, мистър Райли сменяше чорапките на мис Трикси. Душа човек бе той! Е, и отчасти клапа, разбира се. Но постоянните му приказки за нея не се търпяха. Това бе единственият му недостатък.