Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 62

Той взе лютнята и реши да потърси минутка отмора в песента. Масивният му език описа кръг около мустаците в подготовка и като започна да подрънква, той запя.

— Млъквай?! — изкрещя мис Ани иззад спуснатите си кепенци.

— Как смееш?! — отвърна й Игнациус, като отвори с трясък своите и впери поглед накъм хладната, потънала в мрак пътека. — Я веднага отвори кепенците! Как се осмеляваш да се прикриваш там зад тях?!

Той гневно се завтече към кухнята, помъкна една тенджера вода и се втурна обратно в стаята си. Но точно когато аха да лисне водата към все още неоткрехнатите кепенци на мис Ани, дочу как на улицата се затръшна вратата на кола. По пътечката се приближаваха някакви хора. Игнациус затвори кепенците, угаси лампата и чу майка си да говори с някого. Полицаят Манкузо каза нещо на минаване под прозореца му, след което дрезгавият женски глас заключи:

— Айрини, май няма опасност. Никаква лампичка не свети. Сигурно е отишъл на кино.

Игнациус намъкна шлифера си и хукна през вестибюла към входа, докато те влизаха в кухнята. Слезе по стъпалата и видя белия рамблер на полицая, паркиран пред дома им. Наведе се с огромно усилие и пъхна пръста си във вентила на една от гумите; не го извади оттам, докато свистенето не престана и гумата не се разплеска по тухлената настилка. След което тръгна по пътечката, широка точно колкото да побере обема му, към задната част на къщата.

Кухнята светеше, а през затворения прозорец се чуваше как свири евтиното радио на майка му. Игнациус тихо изкачи задните стълби и погледна през изпоцапаното стъкло на страничната врата. Майка му и полицаят Манкузо бяха седнали край масата, застлана с един разтворен вестник „Таймс“. Полицаят изглеждаше по-угнетен от когато и да било, но мисис Райли потропваше с единия си крак по линолеума и свенливо се усмихваше към гледката, която се откриваше посред кухнята. Набита жена със сива къдрава коса танцуваше по линолеума самичка, като клатеше провисналите си гърди, поприбрани от бялата й блуза. Обувките за боулинг тропаха енергично по пода, като понасяха насам-натам люлеещата се гръд и завъртаха бедрата напред-назад помежду масата и печката.