Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 55

Мисис Райли внезапно си припомни онази ужасна вечер, когато тя и мъжът й бяха отишли в кино „Притания“ да гледат Кларк Гейбъл и Джийн Харлоу във филма „Червената пустиня“. В горещината и бъркотията, последвали завръщането им у дома, кротичкият мистър Райли се бе опитал непохватно да й подскаже нещо за желанията си и Игнациус биде заченат. Клетичкият мистър Райли! Не стъпи в кино до края на живота си.

Мисис Райли въздъхна и погледна към пода, за да види дали хлебарчето е все още живо и здраво и дали не е някъде наоколо. Беше в толкова добро настроение, че никому не можеше да стори нищо лошо. Но докато оглеждаше линолеума, телефонът в тясното вестибюлче иззвъня. Мисис Райли запуши бутилката и я прибра в студената фурна на печката.

— Ало — промърмори тя в слушалката.

— Ти ли си, Айрини? — запита дрезгав женски глас. — Какво правиш, душко? Санта Баталия се обажда.

— Как си, пиленце?

— Направо съм съсипана! Току-що отворих петдесетина стриди в задния двор — отвърна й Санта Баталия с гранитния си баритон. — Да блъскаш със сатъра по тия тухли, не е леко, казвам ти.

— Аз и не бих се хванала с такова нещо — призна си мисис Райли.

— Е, какво пък толкова. Мама ме караше, да й отварям стриди още като бях малка. Имаше сергийка за морски лакомства недалече от пазара „Лаутъншлегър“. Клетата ми майчица! Току-що се бе преселила. Две английски думи на кръст не можеше да върже. А аз толкова мъничка бях, ама отварях стридите. И хич не си мисли, душко, че съм се учила. Стоях си там, при стридите, и ги млатех направо върху тротоара. А от време на време мама се нахвърляше отгоре ми и почваше тя да ме млати за нещо. Все врява се вдигаше около нашата сергийка.

— Та майка ти значи била много нервозна, а?

— Клетичката! Представяш ли си я, стоеше там и в мраз, и в пек, нахлупила едно шапче за слънце, и в повечето случаи дори не схващаше какво й говорят! Не беше леко едно време, Айрини, не беше леко, котенце.

— Е, това хубаво го каза — съгласи се мисис Райли. — Какво само преживяхме ние на Дофин стрийт! Баща ми беше много беден. По дилижансите работеше, но после излязоха автомобилите и той взе, че си заклещи ръката в един. Колко седмици я карахме на фасул и оризец, ако знаеш…

— Аз пък от фасул получавам газове.

— И аз така, ама ти за какво ми се обади, миличка?

— О, да, едва не забравих. Помниш ли оная вечер, като ходихме да играем боулинг?

— Във вторник ли?

— Не бе, май сряда беше. Както и да е, оная вечер — когато Анджело го арестуваха и той не можа да дойде.

— Срамота! Полицията да арестува един от своите хора!

— Така си е. Ох, клетичкият Анджело! Какъв сладур е само! А какви ядове си има в участъка, ако знаеш… — Санта се изкашля дрезгаво в слушалката. — Абе вечерта, когато ти ме взе с колата и двете отидохме самички. А тая сутрин, като купувах стридите на рибния пазар, при мене идва един старец и ми вика: „Ти снощи не беше ли на боулинга?“ А аз му викам: „Да, господине, аз често ходя там.“ А той продължава: „То и аз бях там с дъщеря ми и мъжа й и те видях с една дама, такава една с червеникава коса.“ Питам го: „Имате предвид дамата с къносаната коса, нали? Това е приятелката ми, мисис Райли. Уча я да играе боулинг.“ И това беше всичко, Айрини. Килна си леко шапката и си тръгна от пазара.