Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 53
Джон Кеннеди Тул
— Кой? — озъби се тя. — Нали ми каза, че се бил поминал.
— Надявам се, че ще откриете величави промени следващия път, когато се отбиете при нас — рече Игнациус. — Ще изправим на крака вашия бизнес, както се казва.
— Хубаво, хубаво. Не се притеснявайте — измърмори мистър Ливай и затръшна вратата.
— Чудесен човек! — сподели пламенно Гонзалес. Двамата с Игнациус наблюдаваха през прозореца как мистър Ливай се качва в спортната си кола. Моторът изръмжа и след няколко секунди господарят им се скри от погледа, оставяйки зад себе си само едно синкаво облаче от изгорели газове.
— Е, май трябва да се заловя с архива — заключи Игнациус, когато се усети, че гледа към една съвсем празна улица. — Ако обичате, подпишете писмата, за да мога да заведа вторите екземпляри. Е, сега вече спокойно ще мога да подходя към онова, което гризачът е оставил от папката на Ейбълман.
Докато Гонзалес с мъка се опитваше да възпроизведе подписа „Гюс Ливай“, Игнациус зорко наблюдаваше.
— Мистър Райли — рече завеждащият, внимателно завъртайки капачката на евтината си писалка. — Отивам до фабриката, за да говоря с майстора. Моля ви, наглеждайте нещата тук.
Под „нещата тук“, както схвана Игнациус, мистър Гонзалес имаше предвид мис Трикси, която гръмко хъркаше, все така просната на пода пред кантонерката.
— Seguro — отвърна той и се усмихна. — Малко испански, за да поменем знатния ви произход.
Шефът на кантората още не бе затворил вратата, а Игнациус вече пъхаше бланка „Ливай“ във високата му черна пишеща машина. Първата стъпка към успеха на „Панталони Ливай“ бе да се поставят на мястото им онези, които злословеха по неин адрес. И за да оцелее сред джунглата на съвременния комерсиализъм, „Панталони Ливай“ трябваше да стане по-нападателна и авторитарна. И Игнациус започна да печата първата крачка в това направление.
До „Ейбълманс Драй Гудс“
Канзас Сити, щат Мисури
САЩ
Мистър Ай. Ейбълман, монголоид, ескуайър;
Получихме по пощата нелепите ви забележки относно нашите панталони и както незабавно стана ясно, те разкриха единствено и само това, че ви липсва каквато и да било връзка с действителността. Стига да бяхте малко по-вменяем, щяхте да разберете, че оскърбилите ви панталони са изпратени в този им вид с ясното съзнание за тяхната непригодност, що се отнася до дължината на крачолите им.
Защо, защо? — нечленоразделно мърморите вие, който не сте в състояние със застойното си и опустошено съзнание да приемете нови идеи за търговско стимулиране.
Панталоните ви бяха изпратени:
1. С цел да бъде проверена вашата инициативност. (Мъдрият и буден търговски усет би превърнал три четвъртите мъжки панталони в стожер на мъжката мода. Но явно проучванията ви в сферите реклама и маркетинг доста куцат.) И:
2. С цел да бъде проверено дали отговаряте на необходимите изисквания, които предявяване към пласьорите на нашата висококачествена продукция. (Преданите ни и надеждни пласьори са в състояние да продадат всякакви панталони, независимо от това колко противна са моделът и изработката, щом последните носят марката „Ливай“. Но вие очевидно най-вероломно ни изменихте.)
Занапред не бихме искали да ни досаждате с подобни отегчителни прошения. Молим ви в писмата си да отразявате единствено желаните заявки. Ние сме дейна и отрупана с поръчки организация, на чиято работа ненужното обезпокояване и безочието могат единствено да навредят. Сър, позволите ли си още веднъж да ни притеснявате, то възможно е да изпитате болката от камшика, който ще изплющи връз жалките ви плещи.
Разгневено ваш