Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 51

Джон Кеннеди Тул

— О, боже мой! — провикна се той. — Май си счупих гръбнака!

— Ей сегичка! — пронизително отекна измъченият тенор на завеждащия кантората. — Ще ви помогна да се изправите.

— Не смейте! Човек със счупен гръбнак не бива да се мести, ако не разполагате с носилка! Да не искате да се парализирам заради вашата некомпетентност?

— Моля ви, опитайте да станете, мистър Райли! — Гонзалес погледна към грамадата, която лежеше в краката му, и сърцето му се сви. — Аз ще ви помогна. Не мисля, че сериозно сте пострадали.

— Остави ме на мира, глупако! — простена Игнациус. — Категорично отказвам да прекарам останалата част от живота си на инвалидна количка!

Мистър Гонзалес усети, че краката му изстиват и се вцепеняват.

Тътенът от падането на Игнациус бе привлякъл мис Трикси от дамската тоалетна. Тя заобиколи кантонерките, но се препъна в планината от проснала се плът.

— Олеле, майчице! — изхлипа бабката в своята немощ. — Да не би Глория да умира, Гомес?

— Не! — отвърна рязко Гонзалес.

— Е, много се радвам — рече мис Трикси и стъпи върху една от разпънатите ръце на Игнациус.

— За бога! — прогърмя той и тутакси зае седнало положение. — И костите на ръката ми премазахте! Вече никога не ще мога да си служа с нея!

— Мис Трикси е съвсем лекичка — отбеляза шефът на кантората. — Едва ли сериозно ви е наранила.

— А откъде знаете? Тя настъпвала ли ви е някога, малоумнико?

Седнал в краката на своите колеги, Игнациус изучаваше ръката си.

— Подозирам, че днес едва ли ще мога да си служа повече с нея. Най-добре ще е веднага да си ида вкъщи и да й направя баня.

— Но картотекирането трябва да приключи! Вижте само колко сте изостанали!

— И ми говорите за картотекиране в такъв момент? Готов съм да се свържа с адвокатите си и да ги накарам да ви дадат под съд, задето ме накарахте да седна на този скверен стол!

— Ще ти помогнем да станеш, Глория! — Мис Трикси зае позиция с явни намерения за вдигане. Тя се разкрачи, раздалечавайки платненките си при пръстите, и приклекна като индонезийска танцьорка.

— Я се изправи! — озъби се Гонзалес. — Току-виж, си паднала върху него!

— Няма! — прошепнаха стиснатите й повехнали устни. — Ще помогна на Глория! Мини отсам, Гомес, и ще хванем Глория за лактите.

Игнациус безучастно наблюдаваше как мистър Гонзалес прикляка от другата му страна.

— Не разпределяте правилно тежестта си — напътствено им рече той. — Ако ще правите опит да ме вдигате, то имайте предвид, че това положение не ви дава опорна точка. Подозирам, че и тримата ще пострадаме. Предлагам да заемете изправен стоеж. Така лесно ще можете да се наведете и да ме издигнете.

— Не се тревожи, Глория — обади се мис Трикси, поклащайки ханша си напред-назад. Тя се сгромоляса върху Игнациус и отново го събори по гръб, а ръбът на целулоидната и козирка го перна през гърлото.

— Гррр! — изгъргори някъде издълбоко засегнатият орган. — Брааа!

— Глория! — изхриптя мис Трикси и погледна налятото лице, което се намираше точно под нея. — Гомес, викай лекар!