Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 52

— Мис Трикси, дръпнете се от мистър Райли! — изсъска завеждащият, както беше клекнал до двамата си подчинени.

— Брааа!

— Какво правите всичките на пода? — попита някакъв мъж, застанал на вратата. Съсухреното лице на Гонзалес застина в изражение на ужас и той изписука:

— Добро утро, мистър Ливай! Толкова ни е драго да ви видим!

— Дойдох само да проверя дали няма някакви писма за мен. Веднага заминавам обратно за крайбрежието. За какво е тази огромна табела тук? Очите ще ти извади!

— Това мистър Ливай ли е? — провикна се Игнациус откъм пода. Той не можеше да види нищо, защото наредените една до друга кантонерки му пречеха. — Брааа! Очаквах сгоден случай да се запознаем.

Като отблъсна настрана мис Трикси, която междувременно се стовари на пода, Игнациус с мъка се изправи на крака и видя спортно облечен мъж на средна възраст, хванал дръжката на вратата така, че да може да изчезне точно тъй бързо, както и се беше появил.

— Привет — небрежно подхвърли мистър Ливай. — Нов работник, а, Гонзалес?

— О, да, сър. Мистър Ливай, да ви представя мистър Райли. Много деен човек, същинска фурия. Всъщност благодарение на него успяхме да се отървем от неколцина други служители.

— Брааа!

— Да, сетих се. Името от табелката. — Мистър Ливай погледна Игнациус изпод око.

— Проявих неприсъщ за мен интерес към вашата компания — обърна се Игнациус към мистър Ливай. — Табелката, която забелязахте при влизането си, е просто първото от няколкото нововъведения, които съм запланувал. Брааа! Ще променя отношението ви към тази фирма, сър! Помнете ми думата!

— Амиии?! — Мистър Ливай огледа Игнациус с известно любопитство. — Какво ново в пощата, Гонзалес?

— Нищо особено. Пристигнаха новите ви кредитни карти. От авиокомпания „Трансглобъл“ ви изпращат удостоверение за това, че са ви направили почетен пилот, тъй като сте прелетели сто часа с техни самолети. — Гонзалес отвори бюрото си и подаде пощата на мистър Ливай. — Пристигна и рекламна брошура от един хотел в Маями.

— Не е зле да започнеш да правиш резервациите за пролетните ми тренировки. Дадох ти указания за спортните лагери, нали?

— Да, сър. А, между другото, трябва да подпишете няколко писма. Написах едно и до „Ейбълманс Драй Гудс“, които вечно ни създават неприятности.

— Зная. Какво искат сега тези мошеници?

— Ейбълман твърди, че крачолите на последната партида, която му изпратихме, били дълги само шейсет сантиметра. Опитвам се да изясня въпроса.

— Така ли? Е, и по-странни неща са ставали тук — рече бързо мистър Ливай. Кантората вече започваше да го потиска и затова искаше колкото се може по-бързо да се махне. — Провери най-добре при онзи майстор във фабриката, как му беше името. Слушай, я ти подпиши писмата както обикновено. Аз трябва да вървя. — Мистър Ливай отвори вратата. — И не преуморявай тези дечурлига, Гонзалес. Довиждане, мис Трикси. Съпругата ми живо се интересува от вас.

Мис Трикси седеше на пода и си връзваше едната платненка.

— Мис Трикси! — простена Гонзалес. — На вас говори мистър Ливай!