Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 49

— Ще й дам аз да се разбере на тази безочлива уличница! — промърмори Игнациус, като запрати програмката в газовия пламък под яхнията.

Четвърта глава

I

„Панталони Ливай“ се разполагаше в две постройки, слели се в едно страховито цяло. Предната бе тухлена търговска сграда от деветнадесети век, като от покрива напираха мансарди с прозорчета в стил рококо, чиито стъкла в по-голямата си част бяха изпотрошени. Третият етаж бе запълнен от кантората, вторият — от склада, а първият — от отпадъчните материали. Долепена до тази сграда, която мистър Гонзалес наричаше „Мозъчният Център“, бе фабриката — хамбарообразен прототип на хангар за самолети. Двата комина се издигаха над тенекиения й покрив под ъгъл, така че образуваха изумително голяма телевизионна антена „заешки уши“, която не приемаше обнадеждаващи сигнали от външния свят, но за сметка на това от време на време изпускаше пушек в най-отблъскващи нюанси. На фона на спретнатите сиви пристанищни бараки, наредени покрай реката и канала отвъд железопътната линия, „Панталони Ливай“ се гушеше като замлъкнал, окаян призив за жилищно благоустройство.

А вътре в мозъчния център кипеше дейност повече от когато и да било. Игнациус приковаваше към една подпора огромна картонена табела, върху която с вадещи очите сини готически букви бе изписано:

ОТДЕЛ ПРОУЧВАНИЯ И СПРАВКИ

И. ДЖ. РАЙЛИ — УРЕДНИК

Тази сутрин той бе пренебрегнал нанасянето на цифрите в регистъра, за да направи табелата, като за целта се беше проснал на пода заедно с картона и синята боя и педантично бе рисувал повече от час. По време на една от безцелните си обиколки из кантората мис Трикси беше стъпила върху картона, но нанесената щета се заключаваше само в малката следа от платненка върху един от ъглите. При все това според Игнациус следата седеше грозно и той така я украси, че тя се превърна в едно вълнуващо стилизирано решение на кралска лилия.