Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 48

Господа,

Какво е това странно и шокиращо писмо, което си ми написал, Игнациус? Как бих могла да се обърна към Комитета по граждански права с оскъдните доказателства, които ми предлагаш? Не мога дори да си представя за какво му е на един полицай да те арестува! Та ти все в стаята си стоиш и навярно щях да повярвам за арестуването, ако не беше писал за тази „автомобилна катастрофа“. Щом и двете ти китки са строшени, как тогава успя да ми напишеш писмото?

Игнациус, нека сме искрени един към друг. Не вярвам нито думичка от онова, което току-що прочетох. Но се боя, и то за теб! Фантастната продукция по арестуването съдържа симптомите на класическата параноялна налудност! А ти, естествено, си запознат с това, че Фройд свързва параноята с хомосексуалните наклонности…

— Каква отврат! — изкрещя Игнациус.

Но дай да не задълбаваме в този аспект, тъй като ми е известно колко всеотдайно се противопоставяш на какъвто и да било секс. И въпреки това емоционалните ти тегоби са явни. След като не успя да станеш учител в Батън Руж (за което и автобусът, и какво ли не още бяха виновни — прехвърляне на вина), вероятно си преживял терзанието, съпътстващо провала. „Автомобилната катастрофа“ е ново домогване за намиране на оправдание относно безсъдържателното и безплодно съществуване, което водиш. Трябва да преоткриеш себе си! Все ти повтарям и повтарям да се посветиш на съдбоносните проблеми на нашето време!

— Ауааах! — прозина се Игнациус.

Ти подсъзнателно усещаш, че трябва да се опиташ да обясниш провала си като интелектуалец и идеалист. Да обясниш защо не си се включил в критично настроените обществени движения. Освен това, едно удовлетворително полово общуване би прочистило душата и тялото ти. Та ти изпитваш огромна нужда от сексуална терапия! Опасявам се (съдейки по онова, което ми е известно от клинични случаи, подобни на твоя), че в крайна сметка ще се превърнеш в психосоматична развалина, досущ като Елизабет Б. Браунинг.

— Какво нагло безочие! — профъфли Игнациус.

Не че ти съчувствам бог знае колко. Ти си затворил душата си и за любовта, и за обществото. Аз понастоящем посвещавам всеки свободен миг на това да се съберат средства, за да могат едни приятели, изцяло посветили се на заснемането на филм за брака между двама представители от различни раси, да доведат докрай своето смело и разтърсващо начинание. Въпреки скромния бюджет самият сценарий е пренаситен с истини, които те карат да настръхнеш, но те са поднесени в очарователна палитра и с изящна ирония. Написан е от Шмуел, когото познавам от отдавна и който ще изиграе ролята на съпруга. Из улиците на Харлем открихме и едно момиче, което ще играе съпругата. Тя е толкова естествена и тъй кипи от енергия, че веднага стана най-добрата ни приятелка. Непрестанно дискутираме расовите й проблеми, като я карам да говори дори тогава, когато тя не иска, и съм убедена, че разговорите й с мен страстно й допадат.

В сценария има и един низък подлец реакционер ирландец, който отказва да приюти под наем двамата влюбени, след като вече са се бракосъчетали. Наемодателят живее в една стаичка, подобна на утроба, по чиито стени са налепени снимки на папата и тям подобни, което ще рече, че публиката, веднага щом зърне тази стая, ще го схване що за човек е. Но все още не сме намерили кой да играе неговата роля. На теб, естествено, тя би прилегнала фантастично. Разбираш ли, Игнациус, само ако можеше да прережеш пъпната връв, с която си привързан към този прогнил град, към майка си и към леглото, ти би могъл да дойдеш тук, където те чакат ето такива предложения. Какво ще кажеш за тази роля? Не можем да ти платим много пари, но ще отседнеш при мен. За музика към филма аз вероятно ще изсвиря нещо протестно или пък нещо за настроение. Надявам се скоро да запечатаме върху филмовата лента великолепния си проект, тъй като Лиола — невероятното момиче от Харлем, започва да ни натяква за хонорар. До момента успях да изстискам около 1000 долара от баща ми, който, както обикновено, е подозрително настроен към цялото ни начинание.

Игнациус, достатъчно вече те осмивах в писмата си. Недей да ми пишеш, докато не се включиш в кипежа на нашето време. Ненавиждам страхливците!

М. Минкоф

P. S. Пиши ми дали искаш да играеш ролята на наемодателя.