Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 46

Джон Кеннеди Тул

В момента, в който Игнациус се надигна и ядовито се измъкна от колата, той видя, че майка му се приближава откъм отсрещния край на улицата. Беше си сложила късото розово палтенце, а червената шапчица бе килната над едното й око така, че приличаше на героиня от филмовия сериал „Златотърсачките“, забягнала от снимачната площадка. Игнациус в отчаяние забеляза, че бе прибавила и нов цветови нюанс, като бе забола една повехнала беладона върху ревера си. А докато тя се розовееше и червенееше по изпочупената тухлена пътечка, токчетата й проскърцваха с характерното предизвикателство на преоценена стока. Въпреки че години наред бе гледал одеждите на майка си, видът й в тази пищна екипировка винаги успяваше да всее лек ужас в клапата му.

— Ох, гълъбче! — останала без дъх, изпъшка мисис Райли, когато двамата се срещнаха при задната броня на плимута, изцяло задръстил движението по тротоара. — Случи се нещо ужасно!

— О, боже мой! Сега пък какво?!

Игнациус си рече, че вероятно се касае за нещо в семейството на майка му — група хора, които непрекъснато страдаха от всякакъв вид насилие и болежки. Старата леля например била нападната от банда хулигани, които й отмъкнали петдесет цента; братовчеда го бутнал трамвай; чичото изял развалена „целувка“, а кръстникът пък пипнал кабел, повален от ураган…

— Съседката мис Ани, бедничката, тази сутрин получила леко припадъче на алеята. От нерви, чедо. Твърди, че ти си я разбудил, като си свирил на банджото…

— Нарича се лютня, а не банджо! — прогърмя Игнациус. — Тя да не би да ме взема за някой от извратените герои на Марк Твен?

— Току-що бях при нея. Отишла е в дома на сина си на Сейнт Мери стрийт.

— Ооо, при онова противно същество… — Игнациус изкачи стъпалата преди майка си. — Слава богу, че се е махнала за известно време. Сега ще мога да си свиря на лютнята, без да бъда атакуван от кресливите и анатеми.

— Отбих се в магазинчето на Лени и й купих една броеничка — от ония, дето мънистата им са пълни със светена водица.

— Мили боже! При Лени! Никога през живота си не съм виждал магазин, натъпкан с толкова религиозни шашми! Няма да се изненадам, ако след време там стане и някое чудо. Я самият Лени ще възкръсне, я…